Зад боичките

Може би

Не съм в ничий план.
Не съм денят на някого.
Не съм и ризата.
Която си навлякох.
Тя е привлекателното.
Под нея кризата.
Облакът на  ясното, не издухан.
Песента наднича изпод камък.
Търси замък.
Залък е нали?
Или срички на фалшива песен.
Все започва и не е готова.
За какво?
Финала?
Копчета на ръкавела.
Който, трябваше да е на бала.
Винтчетата гледат от очите.
На капчука.
Ние сме тука, ние сме тука.
Касата на вратата отразява сянка.
Защо крещите?
Отдавна съм в дрямка.
Нима ще тъна в шум.
Душата рече.
Не, там имаш нова черна точка.
Изтрий я.

Може би

Не съм за тоз пейзаж.
Но, това съм Аз.
И някъде
И нещо
И тука
И там
Все почуква.
Винаги си имала боички, неупотребявани.
Защо ли не са всичките?
Тихо!
Каква е тази гюрултия?
( викам на себе си, може да съм луда)
Все още искам нещичко да скрия.