През дъжда

Пак заваля.
Дупките са пълни.
Калта се е отприщила.
А почвата вече неще.
Стана на тиня.
Всичко ще гине.
Гладът е бичът.
През него, кой ли ще мине?
Недоимъкът прост.
Чука ли чука.
Аз вече съм тука.
Вий сте прашинка.
Като малка гадинка.
Между вас и ламя.
Днес не и пука.
Дали ще вали.
Дали слънце ще пука.
Ще ви хули.
Ще ви продуха.
Ще ви пали .
Ще ви смачка с крак.
И ще вика.
Аз ви спасих и съм юнак.
Покрай това дъждът ще ви гали.
Да измие страничните хали.
Сал недоимъкът тихо ще влезне.
Няма да чука.
И без да повика.
Аз съм си тука.