Измивам сънищата грозни.
И захвърлям предишния си час.
Да се дуя с победа, помпозно е.
Обувам пак денят си, без компас.
Надявам рокля без посока.
Бяла, с петна без правила.
Мъглата е край мене само и поставя срока.
До тъмно пътека да скроя.
А кафето изстива, да ме чака.
Като младост със загубен глас.
Тук и там минутките все още чукат.
Любовта сме ний, отвори вратата с раз.
