Не знам, защо ли мисля?
Хората са "слепи".
И Господ ни им е дал,
ей тия две очи.
Дали бастун си търсят,
водачи с пътеки.
А свой си разум нейде.
На тротоара си лежи.
И там си проси въздух,
лице и стъпка своя.
Без сенки и подпори,
на някой язовир.
А нейде там далеко,
тялото го няма.
Водача го пуснал в чер,
неясен вир.
Така и той се дави,
с бастуна в ръчичка.
Демокрация в торбички.
И с други будали.
И някак се спасяват
в устата си с тиня.
И пак не си признават.
Това са все лъжи.
Не знам защо си мисля?!
Хората са "слепи".
Водачите са същи.
Разумът лежи.
После на площада.
Клети сме си, клети.
А разумът е легнал.
Вече го мързи!
