Всяка битка идва с абордаж.
А аз замятам поредната си кука.
Дано улуча поредния си час.
Да не е паднал куршума в улука.
Наточвам нож кат някой стар бандит.
И пак разчиствам позициите стари.
Скрито гледам за клечица кибрит.
Ако е късно, пожар да се подпали.
Имам и меч за едрите главници.
Когато времето доста дотежи.
Когато, всички са обърнали главите.
Аз се моля, ръката да държи.
Когато веч под мене се разклати.
И битките се виждат като три.
Ръката пак бърка камата да запрати.
Щом чувства, че сърцето и тупти.
