Зад студа и зад мъглата,
се криеш.
Какво ти каза на ранина луната.
Отгоре е като пано и като маса.
Дори на свещи, луната всичко зяпа.
И на сутринта като довтаса.
На ухото ти.
Кажи слънце?
Я се покажи.
Не си и на почивка.
Вчера леко смигна,
на крайчеца на мивката.
Къде прихождат всичките души!
Оставили телата си в разлъка.
Невидимо се люшкат,
ту там, ту тука.
За нашите очи
Вие знаете къде почукват.
Къде без дреха и без свян.
Изпиват устни.
Пак се скри.
Тя и луната, зад облак си лежи.
Не казва за самотните очи.
звездици някакви били.
А ти пригласяш в тон.
Облак слон, облак слон.
Лъжкини!
А а а , били са като ми'ни.
И ако настъпите педала,
ще фъркат образи.
Ще се натъпка с голотии.
А всички те са горди.
Ще пада дъжд от страст.
Чак щяло да изгори и вас.
А инак те били студени като лед.
Но който вижда!
А моята къде върви?
Просякиня
Гола
Кървава
и уморена.
Вдървена и мълчи.
Не личи!
Хайде слънце покажи се,
отзад мъглата.
Надвечер питай и луната.
Къде прихождат всичките души,
а после толкоз много ги боли.
