Дали утре, или в вдругиден. Но този блог ще спре да публикува. Не че няма какво.
Авторът, демек аз докато мърдам винаги ще имам какво да драскам или надраскам.
Но аз не съм започнала да драскам за Гугле, Яху, Яндекс или някоя друга търсачка. Нито пък не драскам сама на себе си. Също като лудите.
Не е приоритет "лайквам", "харесвам" и " любим блог". Това е просто едно цъкане.
Един пост, или драсканица както казвам аз се нуждае от прочитане. Ако не от разбиране.
Не разни хуни да влизат чрез търсачки.
Не ме разбирайте грешно. То и трафик трябва.
Но като се върна в архива и се погледна назад. С не дотам надраскано. Оживено от гости с познати никове. Та даже и коментари.
Аз не държа брояча да си меря оная работа. Нищо че блога е мъжки род.
Просто понякога се шегувам с думите с които ТОЧНО търсачките ми прашат разни.
Рядко влизат въобще познати гости на блога
Сега, блог не е интересно нещо. По интересно е да се пързулкаш из Фейса.
Това си е тяхно право.
И така блога се чувства вече излишен и ненужен. Колкото и трафик да им от търсачките. И квато и да е муза да му дойде.
А аз като не пиша за трафик, лайкване, харесвам и любим блог. Скоро ще спра да пиша.
Музата нещо не и харесва времето. Ще ходи у фейса да се развлича. Като ни омръзне. Копчето и до другия ден.
пп Нали след четри години блогесрство, някой ще почне да ме разубеждава ей така. сякаш не разбирам, кога ми наближава края на драскането.
Или ще си излизат тука само помии.