Към Европата ( спешно)
Днеска ровят си у блока.Пътя правят до Европа.Не чешете вий петички.Щото той не е за всички.Ще се клатят там на стола.Щото било наща воля.С вестниците връз краката.Всички знайм им имената.Знайм щото...
View ArticleГората на сърцата
Едно време. Просто ей така. Хората нямали сърца.Раждали се така. И никой не знаел защо. Всеки бил бездушен, безпринципен, безчувствен, безотговорен. И мнооого без. До оня момент в който трябвало да...
View ArticleОт кога
С тия тръпнещи стени от мухъл.Обичам слънце.Обичам пролет.Не тази, която се променя.Изхвърля цветята като спомени.Но спомените си седят.Понякога напъват.Да ни превземат.Искам ново, цветно, топло.Пак...
View ArticleМястото
Всъщност, силата ми е в това, че все си търся мястото. Няма човек, който се е родил и за него да няма място. Още повече, че за това място, трябва и позиция.Не може мястото да е на земята в калта. И...
View ArticleБез надпис
Днес мерим си очите в секунди.А погледа ни става ден.Сърца промушени ни стискат будно.Роза ни се кланя в добър ден.Целувката, в намазано червило.С неонов надпис блести като звезда.Обичаме се буйно,...
View ArticleЧистка
Когато, времето заспи.Се събуждат страховете.НастръхналиС "така".С "нали"Стиска вратовете със съдби.Миналото, по патък.ШляпаИзведнъж на масата.От днеска.Гризка хляб.Като се събуди.Времето, се...
View ArticleПет кафета или колко будни има
Много хора всяка сутрин и пет кафета да изпият, не могат да се събудят.Още не са усетили, че са свободни. Или нещо такова в момента. Защото сме объркали конците в краката и вървим като патки. Не като...
View ArticleПролетно
Вече зимата отмина.Рече жабчо, с мандолина.Стискам се като шушулка.Тръгвам да си търся булка.Тъкмо стигна до поляна.Спъна се като в измяна.Изправи бавно поглед благ.Какви очи, какъв и' крак.Тъкмо...
View ArticleКонят
Щом зората се зачуди.Конят скачаше си бързо.За секунди кат крилат.Но все го ръчкат, виноват.И днеска като се събуди.За подкови даже не се полуди.Притъкми се в сумрака.Козирувайки се той да чака.Мина...
View ArticleТози месец
Сумрачно е навънка.Пролетта се врънка.Нещо слънчо ми се дуе.Бяхме нещо в каузата верни.Крояхме планове модерни.Ей сега по стара мода.Пак се муси.Нямал той изгода.Рано било.Бил в почивка на олтара.И не...
View ArticleТвоят, малък образ
- От кога се ровиш?Когато се събудих ми беше студено.Не мога да заспя, ако не заровя пръсти в косата ти. Може да е вълшебна.Ръкомахаш, че вече почти нямаш коса.Не е вярно! Тя е там.Дай си ръката....
View ArticleРазмисли в неделя сутринта
Седя си в кухнята, като изгонена, мръсна котка и си ровичкам мислите. Нали нямам още някакъв вид склероза.Седя си на стария стол от терасата. Някакъв пещерен. И на старата, почти трийсет годишна маса....
View ArticleНеподсъдно
Ще затворя всичките врати.На самоти.Ключът е зряла круша.На парченца ми се спуща.Аз се правя.От пъзел не разбирам.А в рамка се прибирам.Пирона страшен.Над мене, ме заплашва.В душата ми да стори каша.Тя...
View ArticleЧакам си
Пак е студ.Топла бримка се събуди.С цвят, за малко.Кове без слънце.Всяко, малко зрънце.С няма сричка.Ще си прибере.Измръзнала главичка.Нещо, като мъничка лъжа.Има ли пък мярка и това.Дори да...
View ArticleИзбор на кмет в село Гръмница
- Куно, де тий пушката? Инак си без файда. Ще трябва да отлагваме делото. И ще окаснеем.Не се ояде тва прасе и туй то. Сега е рекъл да ни възкачии на кратуните.Повзе нивята. То азе нямам.Мъ комшиите са...
View ArticleИ да замина
Страстта отмина, като изгоряла свещ.Остана мириса, да твори в годините.Страст за живот.За път.За любов.Опиянение.Готов и не готов.Дали съм същата!С натрупани знамения.Останали на моята стена.Черчевето...
View ArticleНамигната
Когато мъката си замълчи.( за малко)Изплювам по една усмивка.Изтърсвам онова, как беше!( жалко е)И се изритвам, като намигната.Завързвам се за ден.Минутите звезди вселенни.Садя си мисли, като...
View Article