Quantcast
Channel: Объркваща работа
Viewing all 1231 articles
Browse latest View live
↧

Аз съм жив кУзел

August 14, 2012, 10:35 pm
$
0
0
Нащуй селу тиху, кат пишмян мъгла.
Няма гласувити, няма и кавга.
Всеки си наглежда, зеленчук безброй.
И ракийка има, и добитък рой.
Я си имам Еко. Ферма за кози.
С тях изкарвам млеко'. И сирене дори.
Изкарвам по чужбина, до близкию завой.
А днес учкавам не зима. Гости най-добри(уж).
Бойку щял да идва. Да дуи куза.
Щял да им изрини.   И щял да ма дари.
С еку май, парички. За дувар и душ.
Ясла с мушамичка. На земята, плюш.
Я съм ги купила, за да съм у крак.
Инак мойта ферма мила, щяла дай битак.
Парфума " Нина Ричи" и панделки дори.
Он ще се усмихва и няма да кори.
Ей гуй тукай веки. Ша дуим сига.
Той са разсъблечи и грабна идна куза.
Она кат са зачаска. Ни дава  грам дори.
Той кат я запляска. Ще пускаш, Ще стоиш.
След час гунидба яка. И малко бой дебел
Козата си извряска. Аз съм жив кузел.
-
↧
Search

Нощен страж

August 15, 2012, 10:35 pm
$
0
0
Кой е моят нощен страж, в тази тъмна вечер.
И голият чаршаф усетих дъх на роза.
Почерняла в цветните тапети.
А възглавницата тихо шушне.
Кой го пусна?
Погали мойте вежди,  с алена целувка.
Бръчката подскочи.
Що ли ме прескочи?
И на устните се спря.
Накъде сега, накъде сега!
Утрото ми гука.
Тихо мила, ще му видим очите на капчука.
Светлина проблесна до към левия етаж.
Но изчезна , моят нощен страж.
Ех на таз ръждясала пружина , няма  тъмнина.
Не бих ли искала  по нощи да замина.
Преструвайки се на заспалата ела.
Тихи стъпки в мене да преминат.
И стражът  с ехото, елаааа, елаааа.



↧
↧

КРИМИНАЛНИ ЗАГАДКИ - Кой открадна цигарите на дядо Павел

August 18, 2012, 12:18 am
$
0
0
Всяка събота инспектор Зарибов играеше шах с дядо Павел. Но преди това трябва да мине да си купи тютюн за лулата. Дядо Павел прави страшно кафе. А какво кафе без лула.
А и имаше един куп екзотични животинки, които щъкаха свободни из къщата.
Чистачката само крещеше.
- Ще захвърля всичко, да знаеш. То не бяха боклуци, животни, фасове. А и тази маймуна все ми краде метлата и трябва два часа да я търся. И като я намеря, тя ми се хили. Да не говорим за папагала. Взема ми шарения шал и вика, уруспия, уруспия. Фасове имаш и в кревата.
Ще ги запаля тея цигари, да знаеш.
А ма добрячка иначе. И животните го знаеха та и се качваха на главата.
Всъщност, те играеха шах на верандата. Маймунката имаше странна алергия и кашляше като човек. А и котката им буташе фигурките вътре.
Той дядо Павел ходеше и за риба. Понеделник, сряда и неделя, но сам. Толкова е разсеян, че всеки път забравяше по нещо. Веднъж се върна бос, без въдица и улов. А веднъж по долни гащи. Никой не го видял. Усетил се в къщи.
Инспектор Зарибов влезе в магазина, купи си тютюн и тъкмо щеше да излиза и продавача го спря.
- Знам, че отивате при дядо Павел. Вчера идва за седмично пазарене и забрави няколко неща. Едно го нямаше и то доста важно. Външност нямаше това, което ползва той. Доставиха го.
Бихте ли ги занесли?
Тъкмо влезна при прясната миризма на кафе в очакване и го посрещна сумтенето на дядо Павел.
- Някой ми е взел цигарите.

Къде са цигарите на дядо Павел?
( Инспектор Зарибов ще ги открие в Понеделник)
↧

Нещо шуми

August 18, 2012, 10:42 pm
$
0
0
Нещо, яворът си шуми в близката гора.
Ей, къде си клето?
Вчера тук се наплака'.
Тук е сянка за почивка.
Не за сълзи.
Гняв.
Отмъщение.
И за отмивка.
Тук, ще трябва да се ражда.
Не да се насажда.
Злоба.
На изоставено сърце.
Отсечени ръце.
И черна мъка.
Не може да е туй разлъка.
Още тупаш.
Гледаш.
И разбираш.
Не трябва да умирааааааш.
Любовта е като мойте листи.
На пролет набучкани са триста.
На есен, и аз като теб се позамислям.
Да вадя брадва или пак да се разлистя..
И свивам мойто нетърпвние.
Ела при мене, скъпо!
Не плачи!
Ще дойде нашето знамение.

 
↧

Денят с вица на Руми

August 19, 2012, 11:20 pm
$
0
0
Жена, Обрах лука от бустана.Помежду другия има някакъв нов сорт с по три глави като близнаци. Едната прилича на ББ. Едната на тъщата ( да извинява). Едната на твоята. Вие и тримата все казвате, че не сте лукови глави а нещо си.
Не знаете де е бустана, а сега вас ще снима телевизията. Мирише ми тая работа.
↧
↧

И няма да се будим

August 20, 2012, 10:23 pm
$
0
0
Когато, дъждът завали там нейде.
А слънцето умре, съвсем за малко.
Животът жалък в локва се събужда.
И яростно трепери.
Не от студ.
Безсилно драпа.
Камък.
Труп.
Болестта му е издърпала ухото.
Нищетата на врата му с крак.
- Де ще ходиш бе, простак.
Целият си път ще бягаш.
Да се докажеш.
Да гониш светлината.
Дори гората ти е мила.
Ти си птичка лекокрилааа.
Ще ти резнем ний крилата.
И тогаз в  блатата.
Ако сложиш жаркият си цвят.
Ще си тъй богат.
А ние  луди.
Ще бягаме и няма да се будим.

↧

" свободна реч "

August 21, 2012, 10:03 pm
$
0
0
Днес щеше да ми лопа ченето пак. Аре, викам си, да не съм аз най- събудената пък. Що  ще хукам, като и я с патерица ходя. Така да се каже. То па ще вземе да вдене някой. А и глеам цяла сюрия седи и чака пред блога сал за пръчка.
От пусто в празно. Начесване на крастата, така да се каже. И не дай си боже някой да го вземе за лична обида. А в блога сякаш си длъжен да ги галиш с клавиш ( ..........)
Ще рече. Свивай си сърмите и камшика.
Аз по цял ден само сърми правя. С панделка.Обичам кулинарията до гроб и  съм заръчала да ма фъргат със зелев лист. Инак никакво погребение. Ще се съживя да ги тормозя. Ма това по икиндия.
Сега за ченето и клавишите дето ми останаха подлъгани за тръшкането на камъни и дърве из нета.
Викам ще взема да уцеля някой невинен. Току взел да бере душа. Ма и аз бях тъйй ей.
Влезнах си аз из нета и все сърца ми се привиждаха от начало. Ма само докато не излезе някой с прашка да ме цели, видите ли. Не съм била на мястото си.
Както се кьорите не само не съм мръднала, но и дрънкам като развалено мандало. 
Може да се каже, че ми дойде и малко акъл ха ха ха. Все не ми достига. Ходя да го търся на баба с фенеря из фантазиите си и един куп полудели музи дето не знаят кво правят. Ужас.
Та с тоз акъл реших ( аман от  нета бе, сече и ми разсейва речта :) да не дърпам...... за опашката.
Засега :)
↧

Пет кила акъл, пет кила пот и кила яд

August 22, 2012, 10:12 pm
$
0
0
Аз съм много шетлива да знайти. Затуй си дигам кюлототе и партушината от сатена и  ломбур,  томбур в кухнята. Оставям сачмите настрана ( то цели гюлета) и некои и други серсем организации дето има бера гайлето като спрат.
Пет тона акъл събирам ( прашинки, моката го изяде) и хуквам из къщята. Тва пръчки, парцали, веро и тва онова реват та се късат.
Те ония дето спят реват и ръмжат, ма тихо. Че като ги налазят мравките пак, въобще няма да взема и глухо отношение по въпроса с бедствието и авариите.
От сутринта се пеня  кат пор зарди синоптиците техния градус на ден. Тя  и котката се поти. Останаха и пет мустака поради тая цел. А я   имам вече пет кила пот. Моя го събирам за вода. И без това според водомера имам басейн. Ще си наема и спасител  като се цамбуркам та дано влезе в цената. 
А може и пода да измия, а?  Става бързо и експедитивно. Нямам джан, джун килим. Аз вече го свърших  с трите крака. Но виж ще застана до пералнята, че прането ще замяза на хармоника и после с котката ще играем " Сухото лебедово езеро" с тях. Тя лебеда, а аз пресъхнала кат  пералня на шейсет градуса, не сварила да спре. Ма водата спряла.
Другия път още като си дигна таласъма в четри и мятам деветстотинте оборота  на " Пена - пералнята". Не ми дреме за закона ( май предложиха преди 6 да  не се пуска), комшиите, тия по стаиите и тем подобни дреболии.
Сега пет кила яд де да ги дяна, ама ха.
Котката се изми с език. Туй кво значи?  За кухнята,  нужника ( прясно варосан с веро) и пране по средата. Имам запас осемдесет  кила вода. не са за басейна, казаха петте грама.
↧
Search

В подробности за Photoshop CS3 или вече има да се фаля

August 23, 2012, 3:54 am
$
0
0
Да не повтаргам. Не питайте, що стара версия? Що така? Що онака? С една дума. Не съм банка "Антинари " ( ако кажете коя е тая банка и от де, пу ха ха ха)"
Сега ще се хваля. Ма първо на бързичко малко предистория.
Начи преди двайсетина дена. Малкия тука дето им звяр ( комп) рече че има Фотошоп на български. За езиците  вече съм разяснила. Ура, тута и се натресох с  програмата. И без това PhotoScape вече ми беше скучна и забравих да влизам в нея.
Ако бях започнала с Фотошоп, щях да се откажа на секундата. Ма я съм си инат.
Един ден гледах като необрано лозе. После я напълних с мегабайти от глупости и старчока взе да кашля. Може да се каже, че днес е аптека. По  папки, цвят и тем подобни. Освен няколкото основни операции едната от които е колаж с която се занимавах, днес научих съвсем ново нещо за мен.
От вчера си търсех четки рамки. Правя такива колажи. Но или бяха боклук или твърде тежки за моя комп. ( разбирам ги а, ха ха ха.)
Днес опитах и се научих на два вида рамки. Изрязани и и така да се каже голи или PNG рамки.
За целта съм сложила една моя снимка на галерията в Добри. Един елемент четка. И двама избраници, които няма да се сърдят.  Гло и  Митко.

пп За целта не съм чела нищо. На собствен усет. Не питайте колко пъти съм бъгвала програмата. един рестарт и е пушка.



↧
↧

Любов пияна

August 23, 2012, 10:48 pm
$
0
0
Що не сакаш мори, я да те залюбя.
Толкоз я от мъка, сърце да си погубя.
Няма да си плача,  в хорските разчески.
Тихом ще си грача, ближейки болежки.
Вънка ще съм камък, юнак и ракия.
Витре ще съм замък, тебе там ша  крия .
И кат легна мори, от любов пияна.
Ша та галя скришно, и гроб ша зафана.


↧

Тихо ти

August 24, 2012, 10:44 pm
$
0
0
Тихо ти, че раждам днес. Ма  на обед.
Малко уважение, молим. Лиуса не лиуса, утре пак съм люта :)


↧

Код червено

August 26, 2012, 10:13 pm
$
0
0
Я съм Гицка. Мома разпенена и напета от село " Хвали тръцково". Не е верно, че по село нема моми. Има, кък да нема. Я кво съм. Немам куйрук до кълките си, я. Ма той кой лий посмял  да углява кое на къде мий. Много съм люта и сал аз ша река кой да сбруи космите на Гицка.
Тъй са нарича да  не заприлича тука на мъжка седенка.
То и косми нямам де. Я се епилирам и то по модерному. Немам ни брада, ни мустаци. Не висят плевенски вълни по кълките и на други места. Одим у градо щот  в бакалията таквоз чудо нема. Миналата година за пръв път донесоха скумрия, ви казвам. Ма я харесвам голи шарани без пари от язовиру. То там се охлаждаме и селските страсти.
Вий кво сиа. Те са същите кат ващте. Даже по- силни, по-големи и по-горещи.
Да не разправям за даскала, кмета и попа кви им са страстите, че единия ша ма изкара  проста, втория проукатур- опозиционер, а третия напрау  в ада.
Моите са най безопасни. За думане само.
Първом.  Я не харесвам да ме зяпат ей така. Кво сега. Дал ми господ, де да го дявам. Ма това значи ли, чи трябва да си ритат очите и да ма задяват кат  магарешки трън по скъсани гащи. Я си носим оружие. Я някой е посмял, я съм го заклала кат църна кокошка за курбан. Имат си жени, да си ги угляват, аааа.
Второ. Мен мъж за хамалин ми не требе. Я и сама съм си такваз. Как съм петдесет кила с мокри фусти. Не бе кой носи такова  сега. Кат съм сега  с мокър анцунг  педесет кила, яздя кон, правя си сама  керемидите, кова с големию чук и други таквиз. Не, чи не мой да готя. Не съм отровила прасето и кучето от манджи. Нооо   пра дядо мий  Крали Марко.
И хигиена спазвам. По чистафула съм от всяка една гражданка.  Особено от как едни младежи и девойки все разправят за код червено. Аз тва  не го знам. Но навънка на циментя  немой боса. Ще замзям на баница за Коледа. Сал дето няма сняг да ме разхлади в тая жега.
Нали съм умница и това напрайх. Забих четри кола в задната градина. Опънах четри чаршафа . И едно голямо корито седи там от сабахлам и ме чака.
Ей сега се цамбуркам.
- Кой там бе? Кольо, излез. Не се срамувай де. И на открито да зяпаш, все тая. Я си пипнал, я ти е хвръкнала ръката. Не разбра ли, че не те искам бе. Магаре такова. От теб не става нищо. Ти сакаш сал да бараш,  да ядеш и  да хукаш.. Я такова го фъргам в нужнику.
Чифтето на дедо е тука. Мой и да стрелям. Другия път ще пусна Бобо- кучето да обикаля, чи един куршум два лева.
Сега зачезвай, чи става горещо. Да не те изпека. Код червено е това, да не тий телевизията и женурята там.
↧

Циклон с боклук, влизай тук

August 27, 2012, 10:32 pm
$
0
0
А ма вятърът ще да ми е виновен. Кой ще е друг да ми размъти лютата чушка от вчера та да ви сготвя пост- лютивка. Ма духайте бе. Ама гледайте да не ви падне нещо в устата. Няма майтап. 
Голата истина ми се озъби по космалак вчера. Малкия циклон, който заби  в Добричко и дигна всичко на кратуните ни показа сума красоти по комшийска линия. Сега няма да цепя теслата от кой блок са.
Това бяха  топка живи, женски, боядисани косми, Демек. 
Я излизам да се кундурдисам мадама на терасата и гарнитурата по това си я фъргам за разчет на вятъра, фтичките и комшиите да видят къв ми е цвета на косата. Зор имат.
Та се питам ако се засили циклоня кво ще ми довтаса на терасата. На другата от зад. Тази беше предната. 
Не ми влиза в малкото акълец който си имам, как един нормален, пораснал, изискващ, работещ, семеен, пълноценен, здрав човек ще си опъне ръката и ще фърга какво и да било през терасата.
Той или е изкукурдясал, което не е възможно. Или го прави нарочно, за лошо на другите. Или го мързи толкова много, за да стигне до казана за боклук. Или го смята за нормален начин на живот.
Да смятаме ли, че след време тоалетната няма да се ползва и язък за канализацията. И като си изправиш кратуната, ще видиш изцъклени задници и предници по терасите да се изхождат върху главите на другите. Някои даже ще си сменят и превръзките. И они като ми литнат с те крилца, глей кво става братче.
Да смятаме ли, че като се загледаме по терасите там ще ни радват сал бебешки очи. До момента в който  им дойде часа за смяна на памперс.
А ако някой запразни и си изхвърля бутилките които не чупят кратуни и накрая му долошее от пукница, ще хванем гората. Като не знаем какво ще заварим обаче от нашата цивилизация. Тука в държавата де.
Начи дишаш, пиеш вода, ядеш, къпеш се, в един момент да се изсереш на метеното. Щото  те комшиите са търпеливи ( не всички). Но природата един ден няма да ни изтърпи. Да не говорим за гооолемите замърсители.
То пред вратата ни е нужник, та сега планината, реката и тем подобни дреболии.


↧
↧

От снощи

August 28, 2012, 10:45 pm
$
0
0
Дали съм кожа от сатен, в плахият ти поглед.
А тези скромни две очи скришно я погалват.
Защото не горчи.
Като самотата зад вратата, с белезници за очи.
Аз те гледам, като огнище старо.
С пламъци от рози.
Забождам се, където трябва.
Намирайки се в оня сън.
От снощи.


↧

Самокриттъркулница

August 29, 2012, 9:41 pm
$
0
0
Решила съм да си фъргам загубените стихчета на таваня. Сал да не е в коша, че музата ще ме бичува и ще ме прати в Занзибар. Ма то там е хубаво, ве.  Викам си, явно като поостареят и съберат прахуляци може  да ги пусна  ми цапат блога.
Нехранимайковци такива, ааа.  
Ненужниници заемащи мястото на по-важни неща.
Примерно на някой виц с Бойко и друг с мръсотии. И като ми цъфне оня ти ми блог ще върже ошаф и туршия за зимата. И без тва зарзавата е скъп. Да влезе в полза някаква.
Те са скрито нещо . Да не искате да ви  изтипосам  кви са ми удоволствията сега тука.
ВИЦА е  една висока и лирична мисъл на свободната точка, изгоряла от пресъхване  на съзнанието от чистотата на дефиницията обърната от предишни изживявания на виртуалния, визуалния и пероралния   въздух под налягане от предишните дни.
Та затова   е толкова и харесван.
Също така, трябва повече място за плювки
Плювката е кълбо на нервно- контактни, рационалени и разтворими окончания в най- различни изрази, които задълбават дупки,  ями и трапове. Те се изпълват според ъгъла на опорната точка на тежестта, която рови перпендикулярно в  големия дзвяр  на нерва.
Та какво силно описание имат стихчетата за да се наместят  помежду горните две групи.
Някакви си лирични отклонения, които излизат в два свята и се правят на шантави от някаква си там Л или някоя друга подобна на нея.

И накрая.
Кой как чел, чел. Кой как разбрал, разбрал. 
Днес си е днес. Утре си е утре. 
Когато  е тъмно, дяволът рови. 
А когато светне, се хваща дявола за опашката.
Стар ред, бой отпред. Нов ред, дай наред. 
Колко не трябва, има си брадва. Колко ми трябва, малко ме радва.
↧
Search

Телепорт

August 30, 2012, 10:19 pm
$
0
0
Тая  луна пак се разигра, като дете. Стана голяма все едно вижда шоколад и възседна небето на конче да подкара нощта. Само, че не беше сама и нейните пълни дивотии пак бяха човръкнали духовете на някого.
- Гошо, трай малко ве. Татко пак е нощна. А мама си гледа зеления оракул по " ДЗЕН-тв". И ако я  бумбясам ,  ще стане " Тамрицата 1" И екшъна ще опера аз.
Ей сега се телепортирам през джама. 
Ма ти в час ли си с нещата? Щото тя и мама си гледа на зарове, карти, топки, врачки и билярд но все  не стават нещата. Е, е, имах си хас ораукала да е крив. 
Та той бил казал, че чужди сили обикаляли наоколо  и магнитните отклонения щели да са доста високи.Ти да си чувал за толкова голям магнит у нас? Освен джоба на мама. Това значи голяма, метална конструкция
Писа ли им, както обеща. Да го дигнат заедно  с даскалята.  Държа на тази по  български. Аз ли не пиша и не говоря на чист български език. Тя ще ми каже на мене.
Добре де. Ям букви, кво сега. Ма прекалява. Крещи като изтървана и ахаа да ме удари.
Виж тая по математика е друго нещо. Готска е до космоса и обратно.Нея не я давам.
Не крещя ве. Изразявам лично мнение. То па едно тъпанче твоетоооо. Не знам дали  у вас не са го скъсали и не е на някой покрив през терасата, ха ха ха. Не си тарикат ти.
Примерно направиш гаф. Къв да е.Връщаш се кога няма никой. Фъргаш се в кухнята. Непременно. Все нещо ще има. Я някоя мръсна чинийка. Я някоя заредена пералня. Пускаш и вадиш най- милият си поглед. 
Не знаел бил как се пуска пералня. А  ве ти си по добър от всеки на компа, вее.
Ка се измъкна сега. Направил си се на сърдит и си се заключил в стаята си. После като мен през терасата. само къде си на втория  етаж и се спускаш по улуците.
Не знам как ще става. като понатежиш още малко. Може би през вратата. Нал вече ще имаш мускули. 
Не ме зяпай треснато. Няма да разбиваш врата. Просто няма да си вече десето- годишния дребен.
Айде сега се раздвижи, че съмна. Трудна работа ще бъде да се уредим , ако дойдат. 
Или ще избягат уплашени от комшийката Сийка която  все ходи с една брадвичка за пържоли да ги търси. Отмъкнали мъжа и. А той с млада бургаслийка на море.
Или ще дойде ББ да ги кара да чукат камъни.
Или ще им искат здравни. А те са ранени..
Добре де. Можело и да не дойдат. Ние сме длъжни да опитаме. Докато се разшетат нашите за друга сбирщина от подобия като нас, които си почесват носа на чина, ще спечелим някой ден.
А ве ще се учи ве.Някак  ми скачат. Кога да са. като стана кат татко ли?
Я нещо свети от горе. Ураааааа.
- Боре. Колко пъти съм ти казвал? Като съм нощна с вертолета да седиш в къщи. Я бягай виж, какво е забъркал оракула  на майка ти, че утре да не седим гладни.





↧

К'во правя по цял ден

August 31, 2012, 6:12 am
$
0
0
Пак с Фотошопа, разбира се. Тва за инфо. Някои да не ритат. Тука съм, не съм обърнала петълата. Рано мий. Нищо, че ми чукат унея и аз им отговарям.
Та за целия ден. Аз нямам нужда от изправяне, де. Телето беше първия ден. Дет се казва, двайсе години в текезесето сал с Фотошоп. Офцете  ей така по поляните и в дерето.
Най лесно с пръчката. Офффф с четката и в пояса на почивка.
Имам да признавам. Едно време най-голям кеф  беше четенето. Правех го денонощно и имам капитал за целия китайския народ. Сега  така ми е и с Фотошопа. Ма не оставам нощем. Ще бунадяса и котка и глей колко уеб майстори ще хранят в къщи. Ма недоспали.
Имам разум бе.
А бе  няма да си казвам всичките шаш-излагации сега.
За правенето деееее.
Последните два часа, се заиграх с  любимите си векторни фигури-четки. И още някоя  и друга.Има и котка разбира се. Не може Румяна без котка. Омешах няколко инструмента в работа и се получи това. 
А с колажи се занимавам заради Кръстю. Той е виновен.


↧
↧

Джангър, мравка Фейс

August 31, 2012, 9:26 pm
$
0
0
Брех,
рекла си мравката сега.
Ще си  тръгна днес из Фейса за храна.
Сутрин няма да ме ръчкат,
без кафе и с дряновата пръчка.
Много е умора, тъй да знайш.
Шест кебапа захар на гърба си да напрайш.
А от долу генералшата горииииии.
От кога съм изброила аз до три.
От Фейса ще си имам къщи.
Не със спални, с рафтове могъщи.
На това му викат виртуален мол.
Вече няма да съм мравен вол.
А и ще си имам акуант ( оф как беше).
Там ергени на опашка под сайвант.
Голите баджаци на тепсия.
Е па с чужда снимка, нек съм уруспия.
И накрая аз да се похваля.
Как намерих Фейса, без и крак да си подпаля.
Ей там някаква си шаш Румяна.
И до нея хубава писана.
Клавиатурата и взех за шекерница.
Тя па била друга хубусница.
Днес Румяна чисти, духа, блъска.
Аз у Фейса, снагата си лъскам.
↧

И Суска у Фотошопа

September 1, 2012, 6:47 am
↧

По ръба на същността

September 2, 2012, 1:14 am
$
0
0
Не знам къде по пътя, човек губи същността. 
От тук, нататък се разтегля кой, как разбира думата човек, защото той не е калъп.  Ако се приеме, че човек се ражда, живее по своя си начин без да нарушава оная невидима точка, която го го кара да върши немислими неща. Може да се каже още, че ако в живота си не е прекършил вятъра и светлината  на никого и не е опасен  за околните, значи все още има човешко в него.
Изхвърлям настрана там дребните неща като кражба, лъжа и други такива, защото все пак живота е по- важен. Ако го няма, няма да има какво да се краде и кой да краде и нито кой да лъже. А и не вярвам някой в живота си да не е направил нещо такова, защото всички ще са наместници на Господ.
Става въпрос за израза " по особено жесток начин. Каквото и да е, не е  заложено в  две микроскопични клетки, които като се смесят ще направят убиец( например).
Или  някой със самолет по асфалта. Какъв да го нарека според вас. Човек, полу или нещото. Но не смятам, че между вързопчетата с бебета  има и такова нещо.
Кой отключва звяра, когато има земя, къща и куп наследници. И току  се изпосъборят роднини. Тези същите, които са тропали по сватби или са плакали по погребения.
Виждали  ли сте децата в детската градина как  се движат и какви изрази на лицата имат.? Техните копия след двайсет  са като лисугери с наведена глава и рядко някоя лъчезарна личност. Вярно, че времената, болестите, това и онова. Но се питам, като излезе Х на улицата знае ли У, какво му е, че да си мерят злобата и така нататък.
Това добрината и нейните сякаш се изсухлят пред очите ни. Дали с това наистина не се придава лошо излъчване на бъдещите? И някъде там по пътя те се заразяват. Само, че някой по- малко, друг повече.  
Така излиза, че и да дадеш всичко от себе си така да се каже, като излязат( децата) по своя път трябва сами да запазят онова което си има дал. Не в пари и имоти. А  онова което си наслагал в клетките, преди да тръне. Безгрижие, усмивка, доброта...
И молбата ти е ( вътре в себе си), да не пада на колене пред  щастието от" смърта", защото вече няма да е " човек".

пп. Не съм обхванала цялата тема от всякъде. Тя е безкрайна и жестока, а аз се надявам човека да си остане човек.
↧
Viewing all 1231 articles
Browse latest View live
Search