Ма тя се съгласи. Така, че не нарушавам закона.
![]()
↧
Първата на шиш във Фотошопа
↧
Овчи акъл и туй то
Кучето заби кратуна под дебелата сянка и заспа. Лапите му туптяха. Ония рунтавите цял ден си местеха мерата. Все едно на едното и другото място не е все трева.
Ай сега стопанина да му изтърси чиста, вратна пържола, гол кокал и комат хляб. Кое ще яде, ааа. Не, че си е изтъркал маратонките, но се радваше и на мръвка. Смееше и му се озъби, че миналата зима без малко глупачките да влезнат в един тир за пастърма.
Малко царевичка, тва и онова и тръгват у въргаля. Затова и сега ги наблюдаваше скрито. Да не би на някоя да и щукне баш в дванайсе на обяд да ходи на някъде сама. После той ще опере пешкира. Нищо че ще отвърне и на кръв. В тая жега нито му се скачаше, нито му се ръмжеше и хич не искаше да се доказва пред хората. Още по-малко пред тия вироглави овце.
- Де така бе Маро? Не ти ли е потно? Даже фуниш. - надигна глас той. Не ми излизай с номера, че кътника те е болял до обяд и сега си гладна. Или езика ти е пресъхнал, щото снощи солта ти е дошла в повече.А може да ти се е приискало да си раздвижваш стройната си фигура от лой, та дано се постопи и коча в кошарата да те загледа. Да, а ма стопанина те иска така. Връщай се в пауза.
- Борко, пак се заяждаш разчитайки на острите си зъби. Не стига, че ни стрижат, колят, понатупват и даже взимат децата, ти взимаш тяхната страна.. Тииии животно ли си, или човек. Ни едното, ни другото.
- Мой да си гледала белези от зъби на микроскопа. Ма в лаборатория за месо. Аз съм ти казвал и преди, а ти си вирваш главата. А като дойде и твоят ред, какво прайваш? Примерно сложат по-млада водачка.
Аз съм свободен и съм избрал да бъда вън до вратата на твоята кошара, А ти не смееш да се разбунтуваш за по горното. Само тука ми надуваш главата и после ще се чудя как да ви завръщам овчите магии.
Като си толкова ербап утре ще ви чакам пред къщата. Аз ще ви водя Ако ви е мил живота ще се дигнете на бунт и ще сте свободни. А да ви видя сега. Ако не дойдете ще почна да ви хапя, да знаеш.
На другият ден рано, рано кучето застана пред къщата и се разлая. Дори и скърцане не се чу. Само стопанина излезе да го изгони. А самото куче така и не разбра, че цяла нощ в кошарата имаше лют спор и накрая мнозинството се съгласи. Жертвата на няколко си овце, агнета, вълна и някаква си там ограда не си струва да тръгнат да се бунтуват или да бягат гладни и без покрив из гората. А и Мара беше сменена на часа. За общото благо.
↧
↧
Наличност на хранителни мисли
Какво е храна?
Понятие за глад от различно естество. Или много купчинки с епитети за отделния човек. Като се започне от дребния капризник и мърморко и се стигне до дълбокия отделящ харната на такава и онакава, според вида и.
Трябва да се отдели този който се отвращава от нещо по рождение. Ето пред очите ми израснаха две деца. Никога съзнателно не съм разделяла храната. Но така или иначе по- малкия почти винаги ограничава консумацията си на месо.
Не е понятно хора в разцвета на силата изведнъж да спират дадени храни за сметка на други. Не ми се вярва също, че това което дадена храна доставя на организма , съвсем друга по същност ще направи същото. Друга работа е, ако съответния индивид се е родил така. Нямам как да не търси някаква алтернатива.
Не разбирам защо хората доброволно подлагат организма си на някакво лишение. Дали за някаква кауза, разбирания, отслабване или промит разум е едно и също.
Не харната прави човека, а това в главата и съответно действията.
Храната е начин на съществуване. А дали има всеки възможност да се храни здравословно и от което също се правят купчинки, е друг въпрос.
Все още не съм свикнала, че моя организъм е решил да се бунтува и не мога да консумирам почти нищо. Продуктите които имам налице ги въртя всякак, дори да не прилича на храна. Важното е днес да подам на организма си и минималната доза за съществуване и никога няма да възприема доброволното лишение от нещо.
Оня ден отидох в магазина и опипах всичкия им диетичен хляб, вакумиран е. Знаете ли защо. Колкото и да се хваля, от царевица хляб мек не става. А с тия алергии устата ми е вечно подута. Всяко хранене ми е една малка мъка. Но, се храня.
С царевично брашно.
Пилешко без кост.
Картофи, грах, зелен пипер и морков.
Краставица, ябълка, нектарина и круша.
Кисело мляко може. Но засега устата почива.
Едно кафе ( може и две :) и няколко чая.
Толкова.
Нека не ми се сърдят всички, които са някакви там. Лишаването без здравословна причина или по рождение от дадена храна, това е насилие срещу самия себе.
↧
Втора жертва или де си се качила
↧
На поза
Рано сутрин, лекичко през крушките.
Да видя днес дали оцелях.
Поне една да ми свети с пушката.
Която мери, което май не бях.
И някак си уцелва капките.
На дъното на черната душа.
Соленото изчезва и остават сладките.
Застаналите стражи в моята коса.
Мишената стои в ъгъла и чака да се отпусна в тъмен час.
Проверявам си бушоните и навивам крушката.
Патроните редя и соча с пръст до нас.
Да видя днес дали оцелях.
Поне една да ми свети с пушката.
Която мери, което май не бях.
И някак си уцелва капките.
На дъното на черната душа.
Соленото изчезва и остават сладките.
Застаналите стражи в моята коса.
Мишената стои в ъгъла и чака да се отпусна в тъмен час.
Проверявам си бушоните и навивам крушката.
Патроните редя и соча с пръст до нас.
↧
↧
Връз кокала на обединението
Кръчмата " Кучешки кокал и крак " толкова беше замъглена, че и да оскубят някой нямаше да се види. На другия ден току изникнала нова порода или някой олекнал с някоя стотачка.
Като се позакьориш ще видиш в сепарета дебели,тлъсти и породисти в костюми. А край тях леко епилирани кучки с облекло неглиже. Изведнъж негата се бомбандира от лай. Не от рев.
- Кой по дяволите ми е взел кокала с кучката барабар. Само си мръднах погледа за трийста от секудната бе идиоти.. Не, че нямам друг и този ми е за втория зъб вляво. Обаче, моето си е мое. Дори и кучката. Знаете ли, колко стотачки струва, ммм. Сега кой ще ми оближе..... слюнката от обувката. Ич не ме... на вратовръзките ви на кривия косъм. Вадя автомата и толкоз.
Един се понадигна тежко вляво.
- Че от кога свинските кокали с голяма тежест са твоя собственост, ха ха ха. Аз им сложих патент като дадох, турих, взех и резнах няколко опашки. А може да е някой дребен пилешки и ти да врещиш тука, като стара проскубана кучка.
- Пилешия ми е наследство от дедо бе. - обади се едно с мазна козина. От де накъде ще лае за него. Някой друг ще е. Като гледам има и пуйки, патки и какво ли още не.
- А не, обади полу-породист уличен, едър пес. Това са нашите си кокали, няма баране, че ще ставаме на кълбета. Я по дърветата колко фтички има. Няма да ги дадат на котките, я.
Първия се надигна и скочи на масата.
- Ама вие не знаете ли веее. Аз съм собственика на кокала автомат. Така, че или споразумения или ще има трупове.
Тъкмо се наежи и изведнъж вратата се отвори. Влезе един пинчер и изкрещя.
- Ставайте братя на обединениееее. Котките са обсадили границата.
↧
К'во прай съвестта кат си няма работа
Съвестта изпотена скочи в леглото пет персона и половина и седна. Отдавна и беше станало широко, ма капитала и свърши за ново. Изхвърли всички огледала, че все си мислеше за булимия като се погледне. Не зависи от нея, ама....
Слънцето е високо и едно изправено кафе ще свърши времена работа вместо няколко от човешки разум. Тях ги търси вече мислотърсач.
Изведнъж нещо дрънна и тя хукна по разгащена пижама. Не спеше вече гола. Божкее. Та кой има сега една гола съвест. Спъна се в бързината в една играчка. Да играеше си.
На, кукли, топки и сафпирчета с ъздух. Празна работа, но да минава времето. Може би някой ще я съблече. Може би, ще я събуе и... падна спъната от огромните си пантофи.
Все пак стигна в кухнята. Лампичката за търсения въобще не смяташе да свети. Кафеварката, нагласена на час пускаше поредното забравено кафе.
Взе го. Изпружи се пред телевизора да гледа " Ще се убия сам със съвеатта си" от преди двайсе години и се отпусна
Изведнъж пак нещо дрънна. Хукна без да види, че се е оляла и на брадата си има ей такава башика от изгаряне. Бре този път светеше.
Някъде там на някаква улица едно дете беше спряло мъж.
- Чичко депутат. Защо лошите се разхождат или седят на слънце. А добрите са затворени или седят на сянка?
Съвестта веднага се приготви. Съблече всичко. Пусна си горещ душ и махна старият си грим, който беше сложила от нямане на работа. Запаса пушката и сабята и грабна ...
- Ела да те почерпя моето дете. Сигурно си сънувало кошмари.
Ще отиде в Кипър, във Франция, в Щатите. Може и в Танганай. Не, на Марс.
Поне за седмица.
↧
Подаръци, подаръци
А бе, честно. Нещо ма гони шапа и тва ми са видя по лесно. Та днес реших да ви подаря. Който иска де. То зорна не става и не всеки ползва таквиз неща.
Подарявам лична изработка рамки. Естествено е ресурса ( четки, стил, програма и други джуджувки по моему) да не съм ги намислила аз ха ха ха.
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Дано ви харесат.
Подарявам лична изработка рамки. Естествено е ресурса ( четки, стил, програма и други джуджувки по моему) да не съм ги намислила аз ха ха ха.
↧
Ятак
Янко се събуди от леко побутване и скочи.
От как избяга на чист въздух в село " Забита чука", никой не го търсеше. Не гълташе в белите си дробове смоци. Не му искаха пари на заем за спонсорство. Не му чукаха на врата за всякакви милостини, тигани и парфюми. Нямаше хлебарки и мравките си седяха навън, където им е мястото.И най- вече имаше си еко- храна. Сега да се покаже в столицата ( което няма да стане), няма да го познаят. Не прилича на пожълтял плужек, а на здрав човек.
Телефона одааавна не зареждаше и вече го мислеха за умрял. А телевизора само да разцепи тишината.
Кой беше влязъл, кака беше влязъл...
- Янко. Ти си избран да служиш тука, като ятак на другаря Б. Ще наблюдаваш как се садят картофите. От кои сортове са. Дали са в зададения от другаря Б ред. И дали се окопават по неговите правила.
Картофа трябва да бъде цъфнал с цвят номер ( f1c232 ). А листата с цвят номер ( 228822 ).
Ако накрая не се родят картофи с форма 25, 30 см, ти ще си отговорен.
Също тъка утре ще ви бъдат докарани дългорунести, плевенски овце с печат и ценз на другаря Б. Там му е второто родно място. Трябва да запазите цвета на овцете чист и неопетнен, точно ( ff0000 ).
А а а, и искаме доклади на три дена.
Между другото. Ей сега идват багерите и започват магистралата. Тука е удобно за голф игрище и няма да се излагаме с тая партизанска пътека. А твоята къща е точно на пъпа на плана. Така, че се вдигай и иди в София да ти дадат ключовете за новия апартамент. И трябва да почерпиш за хубавата работа. Не за двете хубави работи.
↧
↧
Сладък качамак по Румянски
По Румянски, щото тва са малка част от моите продукти, които си връткам. Днес имаше поредното такова и се получи доста вкусно набъркано. Та може и някой друг да си забърка де.
Тъкмо се вайках, как аджаба ще го ям тоя малай без сирене. То се изпари от менюто ми барабар с хляба и остана сал един гол качамак.
Та днес го пооблякох.
Ето и моето нещо де.
Обелих си поредната доза витамини, Две средни круши, тип зимни. И две нектарини. Натрясках ги на кубчета и ги оставих да почакат.
Сложих в една дърта тенджера да се карамелизира солидно количество захар. Като стана ( на око) на кафява и ухаеща смес, джаснах плодовете и сипнах малко олио. След това ливнах две чаши гореща вода( с моята голямата за кафе) и изчаках да се стопи токмака от захар.
Взех си надрънкания качамак от едно бурканче ( там седи, имаме любимци) и сипах на око до сгъстяване. А ааа, и си сложих ръкавица, че започна да пльоска и щях да стана на болинки. Взех чинията ( както виждате на снимката) на компа и реших да ви споделя рецептата.
↧
С колко стъпих върху натиска на болестта
Първо да изясня за недоимъците. Моя стил на писане е малко грубоват, подхвърлен, с жаргон, не лигав в повечето случаи защото така ми харесва.Каквото и да пиша.
Ето днес заглавието е " културно ".
По темата, за която бих искала да драсна още вчера. Но..
Повечето гости на блога знаят, че си имам една нова болест за която драскам. и да разясня ( от добро сърце). Опитвам се в повечето случаи това което пускам да е оптимистично. Защото" светът", който влиза няма нужда да чете много паднали неща. Има си достатъчно.
Та тази новата е хронична и се нуждай от автомата( стила бе).
Постижения: ( засега)
Минимална болка по кожата на цялото тяло.
Минимално разпространяване на обриви по цялата кожа.
Минимално зачервяване на кожата.
Средно спокойствие.
Доста добро самообладание и търпение.
Намаляване на избухливостта.
Вариращи постижения: ( намаляващи и усилващи)
Според обстоятелствата, които променят болестта в действителна в ремисия или съм изхвърлила алерген.( гоня вятъра)
Болки, сърбеж и начален стадий на забелване на кожата на стъпалата, които се променят.
Болки в гърлото, устата и ранички около устните, които се променят.
Малки, централизирани обриви последствие от нещо си, които се променят.
Преди да напиша как постигам това, ще разясня какви са ми алергените.
И аз не знам точно ( дебнат ме в засада), защото болестта е нова. Тя е доста загадъчна болест де.
Могат да дойдат от нерви, въздух, всичко прието през уста и допир, Дори и обмяна на собствените вещества в организма може да предизвика алергия. Демек, аз не понасям мене си.
Казах могат. Това не значи, че всички са ми на кратуната.
Какво правя аз досега. Или.
Начини на действие:
Минимално излизане навън. С всяко излизане на лицето слънцезащитен ( ако не забравя).
Никакви химикали в къщи освен веро, течен сапун ( заради другите). Сапун и прах бебе. Лекарства и медицинска козметика съм казвала вече. С това имам допир.
Намаляване на цветята до няколко с възможност без цъфтящи.
Намаляване праха до минимум.
Котката остава засега.
Меки дрехи, изпробвани на кожата и изровени из рафтовете на домочадието.
Моята канска диета. Да не ставам банална с продуктите.
И не на последно място. Започвам да ставам " няма, глуха и сляпа" . Тия двете последните ги имам от части. Говорим за оня кон с капаците. Но все още мазола отказва да слуша, като го настъпят. А като се разлюти не е добре и за болестта.
Не чертая планове. Всичко е ден за ден, така да се каже. Понякога днес си го имам, утре го нямам. Последно, изключих хляба който правех ръчно. Явно с една или от няколко съставки възбуждам на оная кукурдяците. Махнах и малкото сирене, което ми се полага.
Единствения план е днес или утре да си взема сгъстено кисело мляко ( не ям мляко бе кво) и да хвърля на келявия си организъм калций или квото е там.
Както виждате не само мърдам, но съм и все още крива и бодлива.
пп Започнах да пиша за болести и други такива не да ме съжаляват или нещо тем подобно. С това няма да си дигна кратуната. А и тя често се вири, все още. Може би имам предвид някой по изпаднал от мен. Та да набере и да скочи на трамплина.
↧
Я, Бисер Киров в Добрич...
Изненадата ме очакваше я центъра. Нали съм къщна мишка ( и компна ). Камо ли в малкото време в което излизам да се спра да чета плакати. Ако не са окъсани или до някакви по други изпълнителки.
Та а а Бисер Киров на пъпа на града. Тъкмо ще почва и аз се изтъпанчих.
Сега младите ще кажат. "Къв е па тоя нафталин ма бабооо". А аз да не остана длъжница.
" Баба е майка ти ли скоро...."
На 4 септември Бисер Киров е навършил 70 г. Кой ти чете новини. Послучай 50 години творческа дейност е поканен да попее тука. Повече за него из нета. Доста е :) Пял човека!
Аз цъкнах да видите и вие
![]()
И качих в Тубето едно доста лошо ( телефонска работа ) клипче. Оправили са го малко, за гледане. Но бива за слушане.
Та а а Бисер Киров на пъпа на града. Тъкмо ще почва и аз се изтъпанчих.
Сега младите ще кажат. "Къв е па тоя нафталин ма бабооо". А аз да не остана длъжница.
" Баба е майка ти ли скоро...."
На 4 септември Бисер Киров е навършил 70 г. Кой ти чете новини. Послучай 50 години творческа дейност е поканен да попее тука. Повече за него из нета. Доста е :) Пял човека!
Аз цъкнах да видите и вие
И качих в Тубето едно доста лошо ( телефонска работа ) клипче. Оправили са го малко, за гледане. Но бива за слушане.
↧
Есенно
Както си седях.
[ на остров в себе си ]
И вадех потника със[голи] спомени.
Не искам, днес да го навличам.
Кървав, изпотен и мръсен.
Но все още е горещо.
Морето бие огъня.
Лодка няма.
Пясъкът в очите.
Нещо е.
Дали сълза или измяна.
На потника навлечен в есенно.
![]()
[ на остров в себе си ]
И вадех потника със[голи] спомени.
Не искам, днес да го навличам.
Кървав, изпотен и мръсен.
Но все още е горещо.
Морето бие огъня.
Лодка няма.
Пясъкът в очите.
Нещо е.
Дали сълза или измяна.
На потника навлечен в есенно.
↧
↧
Забранява се голямата нужда
- Забранява се голямата нужда с едри остатъци от всякаква консумация, във всякакъв вид тръба, която е накрайник на гланц санитария.
Издекламирах аз на един дъх, докато някой бесен не ме беше смъкнал от народното събрание на фамилията в тонус:
Я - Чистач, слуга и пълни кореми винтаж майстор
Главата - Пари, самочувствие, топка и гран - генерал ракийн.
Съкровението - Тригласно съзвучие и билярдна заповед.
Голямото наследство - Нахал и уста състояние.
Малкото наследство - Тихата вода с голямата гайда.
Големия придатък - Китка на устата.
- Как така? скокна голямото. Ти нал знаеш аз де чета за " Великото преселение назад във времето" и после имам синина на задника.
- Иди се оплачи на МЕИкато, дет не си е платило лойта за свещите от балдъра и сега се оправдава с Асан.И после ще ходи да се моли на Господ да запали огъня, да върне и малкото пендари или да си палне фитиля и да гръмне.
Понадигнах се аз най- ниската членка, опитваща се да усмири група различни миризми, приритващи за война.
- Що ще гърмим бе? Обади се малкото. Мина единадесети. Сега с какво ще ни го наврат в кратуните, сякаш не знаем и не помним.
- Ще ти наврат те, изкряках аз като токачка,- Влез и ти по голяма и тука ще се превърнем на гаубица
Тогава скочи придатъка.
- Сега какво? Да не би да ми забраняваш да влизам и по нужди, ааа. Утре ще кажеш и да не ям.
А може и да спя на терасата, да не цапам бельо.
Обърна се към голямото. Изгледа го с най- милия поглед и издрънка.
- Ти ме дискриминираш и ще те съдя. Даже голямото ще ми е свидетел.
Главата зяпаше екрана и изведнъж се стресна. Викам си аааа, работата стана.
- В девет имам мач. Всъщност, за какво сте се накачулили всички в хола. А се разнасяйте по стаите.
Само, че съкровението даде отпор.
- И ассссс, да кжаааааа. Ти мааа, взе и капките да ми броиш. Не си виждаш мръсните... чорапи.
Тогава скочих на холската масичка та да чуят.
- А ве, вие не разбрахте ли. Забранява се голямата нужда и толкова. Ако имате дълги езици или повечко слюнка, тръбите са ваши. А ако замирише и завъдим некоя незнайна или изгърми тука, виновния се изселва.
Тогава голямото се показа заедно с придатъка и малкото , тесла и найлон( непрозрачен) и една книга до входната врата.
- Де ве фамила млада.- питам аз.
- Зад блока у храстите. Че МЕИкато, свещите и Господ са на едно и също място. А ние няма да се стискаме, я.
пп Разказчето е последица от спирането на водата от вчера, която дойде само за малко. Днес още я няма. Причината е, че ВИК дължи пари за ток. Написано е с голяма фантазия и ирония против нерви.
↧
Едноклетъчна..... ( оф)
Знам, че ви харесват лиричните отклонения, твърдите смеси, големият смях, сълзливите редове, но се случва човек да надраска и голата истина.
Аз реших да не е толкова гола и я самоиронизарх. Но проблема си е проблем дори и в остър тон на ирония. Но изглежда дреме ви на третия клон ( не всички), че буля Румяна няма от вчера вода и няма да има до утре.
Верно все пак, че е мръснишки пост ( предния) и вони. Опитайте бе. С двет - десет литрови туби за санитарията. За кухнята шшшшшит.
Няма да ви казвам моята стратегия за справяне, щото никой град не е далеч от нас. Нещо не ми до споделяне.
А каква е причината да нямаме вода.
1. Цените са космически
2. Крадем като за световно.
3. И ТЕ крадат.
4. Не се плаща.
Да, ма аз плащам. Даже общ водомер. Наредбата била НОМЕР 4 от ГОРЕ.
Плащам на крадците и на доста михлюзи.
Та видях списък.От двата входа има длъжници за 15 хиляди и нещоо от ония с държавните жилища там. Да се оправят с държавата или съответната институция.
А и има сигурно от собствениците.
Мисля си че това с кокошката и перушините, и сърце без място ,и показно такова влизат в рамка.
Ето, че поста е чист без задни неща. Дори не псувам. Ма мога. Но все у гьола.
Това е водата на буля Румяна. Не на Добрич........Аз съм от Занзибар...............................
↧
Ехото на магарето
Магарето излезе на площада и изрева юнашки.
Иииииии, ааааааа.
Без да мисли, че това е някак си просташко.
Намърда се на оня камък стар.
На мястото одаааавна господар.
- Ку щете затваряйте ушите.
Но ехото ще ви бие по главите.
Излезте бе, от ваще дребни къщи.
Да се помаем ей така.
Е па после пак ще се завръщаме.
Затворили сте се в те зандани.
И чакате, някой вазе да покани.
Тъпчете се като черни въшки.
Е па кратунатаааа, някъде я тръшкате.
Таз магарешка кратуна.
Нал е проста и някак си безумна.
Все на китки и пеперуди си налита.
Забравя яденето зад някоя ракита.
Елате да си направим гости, на душата.
Да викаме, да скачаме от смях с краката.
Не ме гледайте кат смоци.
Без пари е, на аванта.
Излезте бееее плъхоци.
![]()
Иииииии, ааааааа.
Без да мисли, че това е някак си просташко.
Намърда се на оня камък стар.
На мястото одаааавна господар.
- Ку щете затваряйте ушите.
Но ехото ще ви бие по главите.
Излезте бе, от ваще дребни къщи.
Да се помаем ей така.
Е па после пак ще се завръщаме.
Затворили сте се в те зандани.
И чакате, някой вазе да покани.
Тъпчете се като черни въшки.
Е па кратунатаааа, някъде я тръшкате.
Таз магарешка кратуна.
Нал е проста и някак си безумна.
Все на китки и пеперуди си налита.
Забравя яденето зад някоя ракита.
Елате да си направим гости, на душата.
Да викаме, да скачаме от смях с краката.
Не ме гледайте кат смоци.
Без пари е, на аванта.
Излезте бееее плъхоци.
↧
Дългият път на стръвта
Помислих, че гърбът ми е чета.
И изхвърлих камбанката в кал.
Не дрънчеше.
Помислих, промъкват се леко.
Да не чувствувам в защитата жал.
Обърнах две странни зеници.
А сянката свита седи.
Не казах, прошепна ми тихо.
Празно е!
Напред, отзад е греди.
Опората куца в замяна.
Благодарна, че все пак видя.
Нарами си жалката тайна.
Стопи се и напред отшумя.
пп Блога спира да публикува докато му дойде акъла ( моята) в кратуната.
И изхвърлих камбанката в кал.
Не дрънчеше.
Помислих, промъкват се леко.
Да не чувствувам в защитата жал.
Обърнах две странни зеници.
А сянката свита седи.
Не казах, прошепна ми тихо.
Празно е!
Напред, отзад е греди.
Опората куца в замяна.
Благодарна, че все пак видя.
Нарами си жалката тайна.
Стопи се и напред отшумя.
пп Блога спира да публикува докато му дойде акъла ( моята) в кратуната.
↧
↧
Денят с вица на Руми
Попитали дядо, как е доживял до сто години.
- Не ручам политака.
Не пием новини.
И не палим огъня на свадата.
- А цигарите дядо?
Не пушим в мазето, идва студ от дълбокото.
А на двору кучета, гяволи и разни шарлатани
ми гаснят кибритя на любоФтъ.
↧
Колаж - Смиф - Овчо ( беее)
↧
В битка съм
Подведох ви, нали? Няма кървища кат на американски екшън за спасяване на специална на пъпа на джунглата.
Ма то си е на война, като на война да знаете. Два дена ги мъча да ги избия.
Опитах да ги издавя, не мрат. Сякаш като се излюпят и стават " Конан Варварина".
Обсадиха ми къщата. Те не знаят ли, че това е частна собственост. Пази боже и варди да ти се впусне в акция някой. Няма отърване. И друго не знаят? С кого си имат работа. Не могат да ми завземат цяло лято всичко. Дори и клавиатурата.
Явно са минали през концлагерите на Хитлер. Не, че използвам химия някаква ама, днес не изтраях. Полях с вряла вода. И дано не решат, че ставам удобно бомбоубежище и да се буторясат и догодина.
Сега докато драскам тука ( нали трябва да почина), се чудя кое им коляно утре ще излезе на фронта. Щото аз днес съм ги изтребила до десето.
Кво се пулите беее. Мравките са това.
От четири и трийсе хлопам кат луда свекърва ( щот нет съм луда и нет свекрва, ха ха ха) с моя инструментариум. Ревизирах долапите. Обърнах печката. Не я фърлих дее. Някои неща сапунисах. А хрониките на онея гадни твари залях с вряла вода и сапунка.
То и времето нещо се по стресна от военния ми напън та се оправи. Ще трябва да съхне.
И тъкмо като си го мисля чувам глас.
- Мамо ве. Да няма чума в къщи, че кухнята прилича на болница. Или ще ти водя булка та си се разшетала така.
Аз погледнах кръвнишки и само попитах.
- Тя харесва ли мравки?
- Не, харесва змии.
- Супер. Значи ставаме многооо сестри тукаа.
Ей го на глейте.
↧