Quantcast
Channel: Объркваща работа
Viewing all 1231 articles
Browse latest View live

Как си прави Румяна четка за Фотошоп от свободно изображение

$
0
0
За предпочитане е изображение тип PNG. Но аз съм нахакала в папка заснети gif. които на пръв поглед доста си приличат.
Стават и други изображения. Но имат много обработка и пада голямото фъргане до намиране на подходящо изображение.
Друг е въпросът, ако сте художник  :).
Така или иначе и двете са доста подходящи.  Разликата е че гиф са в друг режим от работната област на Фотошопа с която аз работя и ше се сменяваме. Инак ццццц.
Също така не забравям и размера. За мен е достатъчно 500 пк. Няма да правя плакат а и компа няма да устиска.
Всичко това е доста добре визуализирано  на снимките, които направих.







Игра на думи

$
0
0


Вчера  във Фейса Кръстю рече:
 "Днес искам да кажа нещо толкова мъдро и дълбоко, че никой да не разбере за какво става дума!"
Аз рекох днес да го използвам и да измъдря нещо. А вие от своя страна да го разтълкувате да видим кой ще улучи моя   доста скрит замисъл  :)

Взе да се  катери по дървото. Ма тва не било лесна работа. Отдолу му викаха ууууу. Отгоре ееее.  Сякаш на тия отдолу се е изходил на кратуните, а за тия нагоре не им стигаха листата да си скрият срамните работи и ще им вземе  от техните.
Тя и неговата започна да расте де. Може и някой да му завижда от долу. А ма  никой не се заема с това катерене щото ще се хързулне. А той  с кръв и кал успя.
Ей го тука сега всички гледат накриво и всеки точи я нож да му клъцне работата. Я триона да му отреже клона. Но засега няма страшно. Дори и да се съберяха на ято, техните ще натежат и един по един ще се счупят. В тая работа събирания просто няма.  Затова си  избра най дебелия клон, само за себе си.
Ще ги изсече всички до един и ще паднат долу при ууууу тата.
Тряс, тряс, тряс. Това дърво е расло  само за него.
И дум на земята. 
Едно дърво няма равновесие само с един клон. И то дебел.
( той може да е паднал по два начина, но го е срам да си признае)

Айде чакам. Въпреки, че не се надявам някой да седне  да нищи нещо. Все пак е опит да разцепя еднообразието на " светая светих " Блогосферата"

В шкафа МИ

$
0
0
Там дълбоко в шкафа,
понякога и неоткрити.
Съм си скрила дрешките
за дните не повити.
Мож ли призна и ти без свян,
че имаш ей такъв дулап.
Малък или голям.
Сутрин ровя, ровя, ровя.
Коя ли днеска да преборя?
Коя ще ми боде в краката.
А в някоя ще ми прозира и душата.
А тя с бодлива пръчка.
Ще ръчка и ще ръчка.
Да скрие свойте  неуспехи.
Под бляскави и лъснати доспехи.
Там нямам някаква си тенекия.
( в шкафа)
И камъни с кал и прах.
Има щрихи. Е е е е е, от ония.
На които всеки казва, не видях.
Така и днес забърквам надълбоко.
На сляпо, сякаш с вързани очи.
Дали ще си навличам нещо тоооолкова  широко?
Дали пък нещо ще личи!
( за виждащите)

Голи, мъжки задници

$
0
0
Предисловие

Кво сия, вулгарно ли заглавието, ммм. Който се страхува от голите мъжки задници преди да ги заразмятвам из блога, чаууууу.
Ма Гуглето е виновно. Аз мислех да пиша нещо друго. Винаги преди да се тръшна в мазол с клавишите пробягвам тук и там. Миналата седмица гледах статистиката и тя красива и точна като математика. Няма нито един байгън за цяр и  лаф. Викам си, бреййй тва Гугле взело да ми чете музата.
Ма днес останах кат мъжко чейне на порно филм. Или  женско такова на мъжки стриптийз.
Точно така. Не съм ходила, снимала или писала за задниците на мъжете. Отделното, че аз самата предпочитам предници. Не, че не мога ха ха ха.
Ма в нета колкото щеш. Очи  пълни, ръце празни. Файда цццц. Умствено промиване на мозъка.
Днес реших да угодя на Гуглето ( само за един задник :)  ) и да пропиша за нещо дето го е нямало и идвано да е имало.
С Гугле шега не бива. Аз досега голям страх и затова ич  не съм угаждала ха ха ха

Пена седеше срещу разпльокания мъжки  задник върху канапето с една пинсета , очила четри диоптъра и половина и почтИ крештеше.
- Де си хойкал бе, дърт пезевнк такъв. Сега да се кьоря да ти вадя кърлежите от тревните и гористи похождения с някоя пъстарметина. Ми да дойде тя да ти мирише пръднята сега, а не другите части, мммм.
Ще взема ножа да знайш и кръв ще се лее. Няма да те коля веее. Не пискай кат прасе.  Ще вадя тия гадини, че са много. А ти нямаш да ми дадеш и вредни.
Аууу, тука един бял. Ще ти е на късмет ха ха ха да взема да ти го оставя. Той може да смучи повече кръвчица. И кат погрознее( задника), оная или онея ( де да знам колко са ) няма да се хецкат върху него. Разбра ли ?
Я се обърни? Обърни се ти казвам, инак вземам орюжиетоооо.
Леле.... де са ти космарлаците. От кога разбиргаш от епилация, че не видя ни една резка от кривия ти бръснич. А я се чудя що тъй рядко ме докосваш и кво ми липсва.
Не. На теб ти липсвало  женски гадини. На мен пинсети и касапски нож.
И бенката ти я няма. Точно на върха му беше, тъкмо петнайсе години. Тука има, няма време си успял да я изтъргаш.
Айде, задника ти е нов. Ма сега си искам бенката. Поне това ми беше от твоето достойнство нощем. Аз със задника ти работа нямам. Изчезвай докато не дойде достойнството ти на мястото.

Място за души

$
0
0
Там някъде продават се души
в прочит, наречие и търговия.
Изпълнени с качества, лъжи.
И признаци откликнали,
на забравия.
На рафтове изтягат се с лули.
Чакат поредният стопанин.
От предния, раздяла не боли.
Разхилват се,
умрял като хайванин.
И хоп купувачите дошли.
протягат мазни и дебели пачки.
Празното все пак и в тях трепти
А тук е пълно с глупачки.
Душите си заголват шкаф.
Оставят парада на човека.
И тоз ще падне след утрешния крах.
А те сменили си елека.
От вън надничат кат звезди,
безплатните и хилави душици.
За тях никой не брои,
дори и половин парици.
А те са с огромна страст.
С цветове безбройни кат звездите.
Но те не са под ничия си власт.
Те са свободни дори и за парите.
Когато някой избере такваз.
Залюбват се и стават като цяло.
Живеят само в тюркоаз.
И в едно си стават побеляло.


само ти, само ти, само ти

$
0
0
На вместо розов сън и грейнали звезди.
Пак чувах твоя глас, кат явно да  шепти.
само ти
само ти
само ти
Тишината захванала кревата, буйства.
Тука няма чувства.
няма чувства
няма чувства
Сърцето се задига кат за световно мигане.
Без твойта лига.
я стига
я стига
я стига
А немите проблеми сега и хич не дремят.
Няма вре, това е бреме.
това е бреме
това е бреме
Усмивката подскочи.
Кой тука с пръста сочи? Тъга ще лочи.
ще лочи
ще лочи
Тъгата за секунда се завърна и всичко наопаки обърна.
Кой не е ревал нощеска. Я да почва.
За помощ аз ще плескам.
ще плескам
ще плескам
И все пак чувах твоя клас, кат явно да шепти.
само ти
само ти
само ти





Е нема такъв петък

$
0
0
Е нема такъв петък просто, ви казвам.
Я не съм рекла, но съм селска рожба до десето коляно. И аз останах" на село. И без т'ва хвърлих' сума пари за тая къща. 
А и въздуха тукатъйка е без озонов трап. Домати и картоф бол. Да не говорим за овцете и овчаря, че ще стане роман. И аз както имам мръсна уста а а а. Мани, мани.
Та тази сутрин в петък се тръснах в градината. То къде другаде рано сутринта я.
Глеам едни хубави домати големи като мойте... А пиперяяя. И взех да копая. Да се намирам на гимнастика. То си е накопано, като с трактор за сеитба. Ма на ръка. Яка жена съм, ха ха ха.
Без да искам съм забила инструмента. Мотиката бе мръсници с мръсници такива. Мислех за кмета щото. Не ми дава да си отварям бръснарница. Не ставало, нямало член. Ще му дам аз един член, като отида при жена муууу. 
А може пари да иска дъртия. Аз ако имам на теб ли ще давам бе идиот недин. Немой отида поне до Бургас на море, аааааа.
Ауууу , сега па к'во потече.Може да е кръвта на кмета. Може и да бъркам щото и неговата ще е такваз черна и миризлива
- Бай Митко, Бай Митко. 
Съседа. Малко глух, но добър.
 Ела, че кръвта на кмета ми наводнява  градината и на зима ще ям сухи круши.
- Божке детко. Взе ми ми дъртия акъл с буйния си нрав. Някой ден ще влезнеш в пандиза, да знайш. И я ще си кокувам сам. А това е нефт. Я съм бил тракторист. Сега сложи един найлон тука и бегай у градо да му сложиш патента, че знайш ли колко печата чакат.
Хукнах за градо ма нема автобус и на автостоп. Облякох се джус ии.
- Алооо, маце колко взимаш.
- Ще ти дам аз едно маце като извадя томахавката и те разпарчелосам. Я да ме караш по скоро  в града. Ще си платя аз, но за пътя. А маца е моята котка. Ам вие наричате хората като животните, веее.
Връщам се аз живо, здраво с един лист хартия и без повече мацета, кучки, китки и некакви подобия и тъкмо се тръшкам, бббббит
- До двайсет и четри часа да ви няма от тука. Ще се строи магистрала....
Не му дадох повече глас.
- Слушай паток такъв. Ти знаеш ли с кого говориш. мммм
Тука ще мине магистрала, когато аз мина гола през село.Вече съм ДанаиЛслана Айл Халифа.
Най-богатата в държавата. Ясно. На този лист си го пише. Ма е копие, ха ха ха.
Оригинала го скрих!

Пръскана мазилка

$
0
0
Реших се най сетне.
Тихо, няма да се женя. Не ми е дошло времето. Не е мое. А и кой е достоен за една  ината магарица, като мен.
Ще разфъргвам да ремонтирвам. То я съм една прибранааа, ич няма да личи докато не докарам самовсвала. 
Не е вапсано от бай-Тошковото време, да знаете. Тогава с връзки си купих едни тапети с лилийки и  на  курабийки за фасон и толкоз. Тоя ми ти картон се е стегнал като моята торта миналата седмица. Като хвърлих чувала в казана, едва не го събори. А котета вътре измякакха на умряло. Аз се измъкнах  да не ме глобят за повреда на общинска собственост, че тъкмо сега пак се чудят как се скубят кокошки и друг пернат добитък.
Тоя път няма тапети. Ще си турям пръскана мазилка, било модно. Малко скъпо, ма язе съм си натургала пари в дюшека. Шегичка бе.
Стриптизьорка съм. Кв'о, шашнахте ли се. Никой не пипа, Имам пари.
Та за ремонта.Досега от спане нямаше време. Ма мама рече.
- Я ще долазвам у градо да те видам, щот ти си веке кат стара пара и те нема.
Оф, да знаете, как най лесно с свалят тапети? Не дрехи бе. Няма да учите кака си на занаят. А и тва си е служебна работа, ааааааа.
От час съм изчегъргала само два сантиетра а косата ми  уплаши всички мухи останали в октомври. Да не  говорим за мравките и хлебарките. Ще искам патент за тоя звук тука.
И неща никаква тупана мазилка.  Комшията каза преди време. 
- Ще ти нафъргам единия таван да видиш  как е.
Как, как. Като легна, все още ми падат сталактити и сталакмити от всякъде. 
Затова сега искам само по стените. Никакъв таван вече.
- Искам пръскана мазилка. Аз към продавача.
- Имаме цялата палитра. Освен това, може да направим измисления от вас цвят като добавим номера мазилка, която сте избрали.
Боите са натурални, пастелни и седефени. Там в оня каталог може да си изберете екстри, които се прибавят към мазилката.
Те са кристалчета, охлювчета, разноцветни камъчета при условие, че мазилката ви е бяла. Вичко това може..
- Вижте сега, разбрах. Имате на гергефчета, на седефчета и всички оксан, докус нещица за окото.
Само не разбрах, тва нещо как ще се пръска по стените. Не искам да стане мазало. Моля, моля. Такова има само като вляза в кухнята.
Вижте аз съм оправна и мога всичко. Не ми трябва майстор за едно духане на пръскана мазилка.
Мога да духам на някой под опашката, ако е нахален като смок и си мисли, че аз съм баница за всяка маса и уиски за всяка чаша..
Мога да духна в лицето на всеки нахален поглед, кой гледа като мазен червей бъкан с пари.
А мога и да духна бързо, когато трябва.
Сега ще се дам на някаква си мазилка, която стои мирно и тихо в една кофа.
- Няма страшно госпожо. Няма очи  и крака щом е донесено до вашия дом. Отваряте капака и мажете стената, като филия с шоколад. Но доста по равно и по бавно :)
- Добре, добре.  Само не казвай, нещо  от типа кори, блатове или даже палачинки. Тоя път кучетата ще ме подгонят със строшени зъби, но все някой ще е останал за хапане.
Айде почвам. Мамо, забрави си очилата моля те.

Започна се сезона

$
0
0
Вижте, няма по гадно нещо от скуката ииии ....
При мен се мъдри една така да се каже рамкова щафета. Явно идва сезона на зайците, студа, юрганите и щафетите.  Те са нещо като разбий ъгъла  на скуката или удари малко камшика на мързела в блога. А бе карай да потпуши  или разкади там. Тооо някои и  толкова нямат, ма критиказ- джамбаз стривка ехееее.
 Та да мятам на Шаренийка щафетата, като я разпердушиня  по свой начин. Че както върви той гербер който разнасят от няколко години ще замирише на мухъл. Няма фантазия и самоединичност нещо.

Първо има там някакви въпросчета, да взема да измъдря нещо.
1. Любимо число
Нямам такова, щот по математика имам двойка и ми е слаба нещо. Ползвам калкулатора на дрънкалото( телефона).
2. Любима не алкохолна напитка.
Кафе. Жиффф наркоманнн.
3.Любимо животно.
Семейство котки. И като не мога да ги вкарам всички у дома. Домашна котка. Е нема такова животно, ви казвам.
4. Фейсбук или Туитър.
Първото. Шото все едно да се сберат бабите на клюка па да не виждат такава.
5. Вашата страст.
Аз съм много страстна и хмммм. Сега е Фотошопа Затова са и толкова много моите награди за вас  и то с мои ресурси :)
6. Любим ден
Всички са ми едно. Но любимо ми е утрото на всички.

Аз да кажа. Долопоканените  да не се чувстват да дрънкат за числа, страсти и животни. Но ще съм много доволна, ако за няколко дена се окичат с някой от колажите ми :)
И те са :











Сарказмът ми се е събудил ( той не е лягал)

$
0
0
Да им се чудиш начи на тия здравите за къф хал се нареждат по опашки?!
Я на поликлиники, а на болници я на гробищата ( оф пресолих манджата). Ако тва болно текезесе ТЕЛКата обърне нещата на каруцата от сакатлък
Че и се карат мама му стара. Кой бил пръв, кой подред и кой е стоял до врата от седем и трийсе щот си нямал работа.
В една редица. В две. На стена, на колене. Да ги пита някой, здрави и прави ора за к'во им е това офтекясване и тоя голям портфейл, дето няма къде да го държат.
Ахааа. Да раздават помощи и милостиня, че всичките тия са жив зян в епидемия.
Няма хлабаво ви казвам.
Влиза изправения  като кол и вол в кабинета и ахаа да каже нещо и отсрещаа.
- Тия  овце не се научиха на ред. Направо съм подпушил и огън ми гори под задника.  Дайте нещо за тоя пожар, бе. Не мога сам. Въобще не сте толерантни. Това е дискриминация.
Вън, вън, вън. Лошо ми е. Празно ми е. Вие ми се свят. 
Оф да поседна. 
- Сестра едно кафе, че луднах направо. Ма тия и едно кафе не донесоха днес. Е гатиии хуманността.  Ще се мре.
Дъррррр.
- Пратете от отделението някакво кафе, че доктора рита. Сестрата, която е в нервен шок и въобще не обръща внимание на огромната опашка отвън.
- А ве. Вие там долу бяхте  в лудницата май. Тука и с ченгел да завъртиш, нищо няма. Всичко и изпаднало в хистерия за сухооо. И само от време на време ако съвсем пресъхнат пият уиски по пет.
Вижте в ТЕЛКата. Скоро бяха плувнали , но им мина боледуването и сега на две патерици и три инвалидни колички са тука и приематтт  милостиня в епидемия.
Само, че те така стискаха бастуните, че не дигнаха и телефона. Явно ич не са в ред горКите и имат нужда от спешна, финансова доброзорна помощ. Инак току са се джаснали през някой етаж от болка.
А а а, доктора ли? Оправя си амока кат направлява редиците за вкъщи без направления и навигация за тяхната здравина.
А те като отидат на другия ден да попита тслучайноооо, нейдеее. От какви кучи марки са болни тия, че приближават толкова много гробищата към себе си, срещат само едни табели.
Дарете на слабите!. Дарете на бедните!  Дарете за хляб! Инак до тук!

Къси щрихи

$
0
0
Може би стихът е празна дума.
Изтъркан като есенен пейзаж.
Пожълтял, като разкиснала се хума.
Размахал пръст в локва и колаж.
Може би са думи- лицемери.
Егоисти пазещи стръвта.
Да се целят в хорските химери.
И да пият капки от кръвта.
Може би са загуба на мисъл.
Или някой малък черноглед.
Речов гребен, който се е слисал.
Позабравил думата напред.
Може би са думи еднозначни.
Една, един измъчен филм
За излъчване, въздигнато стократно.
Паднал досадник непоколебим
Може би е къси щрихи за не зрящи
с отворени  вътрешни очи.
Малки пламъци горящи.
Някъде от далеко са дошли




Детският крак на утрото

$
0
0
Задрънка камбаната стара.
Като глас от небето.
Като нежна китара.
На камъка с мак.
Натиснат и цъфнал.
Малко крив и намачкан.
Но ален.
И земята разцъфна от сън и от мрак.
Дойде детският крак, на утрото.


Душата ще гука

$
0
0
И зачу се блага музика,
От към дъното.
Очите рекоха, море е оркестъра.
Уста се вдигна, леда докосна.
Ръцете мръднаха, празен е въздуха.
Снага се закърши в сянка се върна.
Краката рипнаха, възнак паднаха.
Сърце затупаа.
Я зе, все  така младо ще съм тука.
Все тъй любя, предатели недни.
На мен душата ще гука.
На вас старостта, ще почука.

Стълба към небето

$
0
0
Дали ще ме посочва с пръст света.
И скрито кладата ще връща.
В джобове кокалчета ще броят.
На грешницата дните ще завръщат.
А аз с разголена любов.
Като в съдебна зала, през тях ще преминавам.
Звънеца им ще стъпя  в епизод.
Навън дъски ще влача да строявам.
Ще се изкачвам гордичко напред.
Не към рая, който е за всички.
Ще сковавам своята любов.
С грешни гвоздеи  и чукове с птички.


Петък ден на майстора

$
0
0
Начи, сещам се за това щото за мен е ново и не съм го срещала като название  и източник на некъв ден и възможност. На глупостта  естествено, примесено с черен хумор. Инак си е съществувало като ден на " Простата камила" Може би.
Затова пък аз ще доложа   пред ДС то на блогосферата мои качества  с които се доближавам донякъде с майстор.  С разликата,  че не съм ги учила. Дори да  прозвучи " тя се дуе веее". 
Е идва и от вътре. Да си кажа. Не ми харесват титли. Но самочувствието до някъде не е излишно.

Тъй като мама не е ме е врътнала под моста, лунапарка или нета се очертават две категории.
Нетна и така да се каже реална. Като и нетната е реална. Но ресурса  на действие е различен  и всяка  си има своите особености, които другата не може да изпълнява.
Реално, аз съм вписвала някои преди.

Та
Реална категория
 В тази категория, повечето неща опират първо талант и после усилие.

Мога да стрелям доста добре. Това не е нужно в живота. Но при тоя малък мерник и мишена на метри все пак.
Мога да постригвам  и правя различни прически със заплитане( ех кога бешее), Без да съм била на курс.
Мога от стари дънки да правя раници. И тва беше отдавна.
Мога да плета на една кука.
Мога да пиша стихове. Но тъй като нямат шанс за книжно издание, ще влезната в нетната категория.


Нетна категория
 В тази категория. повечето неща опират първо до усилие после до талант. И най-вече отдаване.

Мога да си направя блог в всяка  платформа. Опитах, не знаехте нали :)
В тази платформа мога да оформям блог с вързани очи. С някои изключения в кода на шаблона. без бутоните и други дреболии. 
Пример: малък елемент от визията, който може да смени цвета си само от кода на шаблона.
Мога да работя с Фотошоп. Това стана за сравнително  кратко време и в момента  си правя дори свои ресурси .
Слагам компа в нетното.
Не мога само да преинсталирам. И предпочитам младото да присъства при инсталация на нещо. Да не ми кацне някой ту бар. И  ме мързи да превеждам ръчно ( ха ха ха)
За стихчетата  всичко тем подобно.
Тъй като нямат шанс за хартиен носител ще ги опиша тука.
Те касаят пълна дарба. Първото нещо, което написах е като бях 5 клас. Расказ " Гроздобер". Обаче моя беше, нищо с гроздето. Пълна фантазия. Само си спомням, че ме гониха лози. Четоха го пред целия клас. Имах петица само защото пишех с двата си леви крака и двайсе и кусур грешки.
Може да се каже, че в тва съм майстор. Дори да не ме признават. За мен важен оня пети клас.



Статус на деня - Мустаците на Владо

$
0
0
Днес бях като настъпена от крокодил. Влизам следобед във Фейса и там се развяват мустаците на Владо. Ха ха ха, ма как му отиват. Не казвам. Но Някой  ме изпревари и нямаше как да не ги доискуря и да не закъснея щото се смях до..... и сълзи.
Дано и вие се смеете, че утре щял да ги бръсне.Голяма терапия за настъпвано от крокодил.



 всичко е фотошоп.  Без наслагване на елементи

за гурелите на Румяна

$
0
0
Ползвам. 
Оф тва ми дойде на клавишните мисли като се цопнах ей туканка в блога.
Та за мен той е буфер за всичко онова, което си фръцка задника в главата ми. Разбира се, че не го пльоскам буквално.
Аз се смятам за човек на тежката дума и щях да ви размажа, ако напущам нещата тъй както са в главата ми. Или по точно, мненията  ще варират от:
- Бравус за куража.
- Тая е за лудницата.
И с това стигам до днешното си шамаросване. Или проповед. както се казва, която исках да нафъргам ей тука.
Ма няма. И пак както винаги съм била и в реалността, ставам прекалено открита ( и доста епитети).
Харесват се вицове, хумор и хвърляне на плювка.  Вярно, правя го добре. Но това не значи, че блога ще стане място изкуствени бръчки от смях и  наслагване на статуи от лига. Прилича на диктат. И колкото и да уважавам гостите на блога, няма да стане. 
Това не се отнася за всички ония специални, които четат наред. Знам, че някои неща ги дразнят. Но ги харесват. Щото ме уважават. Не ме интересуват разни лайквания и класации. 
Вярно е, че без някои от тях нямаше да намеря специалните си гости, за тва се уважаваме ( класациите) и аз ги търпА дето се казва.
До скоро се опитвах всячески да разнообразя блога с различни категории постове. Колкото и да съм проклета, както личи по горе  е за гостите. Но явно рамката  неще да пада. А аз си карам сега " Събуди се Дойне ле и пускай гурелите"
Така е и в живота.
Навсякъде ме дразни еднотипното мислене и промитото създадено мнение за дадено нещо, без да е проверено дали е така.
Това е между нас обикновените. Друг е въпроса, ако някой скрито се смята за по и най. Да каже и го мятам.

Това е леката част на поста, която замести  голямата проповед която смятах да сложа тук.
Пак за докторите.
За  телка и някои мои болежки, които не смятам да залагам тука на игралната маса.
За точките, алинеите и торбите с  пари на кантара,  зад скритата интелигентност  на пациенти с някои болежки неспособни вече физически
За това как тези са луди все пак, но в тази държава май.
Ма нета каза друго, ма в други държави.
А и аз си поставих принципи, които много ще нарекат проклетия.
Няма да са вицове, хумор ( тва ще има ма кога дойде) и плювки. А гурелите на Румяна.
А може да са точно па вицове, хумор и плювки. Де да знам утре кви ще са ми гурелите я.

КОЛАЖдрожиране - Направи ме

$
0
0
Когато облечеш душата ми.
Направи ме жена!

Изграждащи ПИЧности

$
0
0
В последно време забелязвам наплив  на рамкови пришълци да  се напъват да ме вграждат ( стадно и еднородно). Като те са последната търпаня на все повече изграждащи се ПИЧности  в света на ураванението, държавата, общината, личните потребности ( интелектуално и физически) изградили един свой етикет и еталон..
Първо. 
Не знаят с кого си имат работа.  Не че имам стадо мамути ( мутри) в хола и кой се прецака ще напълни с дървена полоса някои  места и с пари  други.
Аз съм инат, като охлюв на  магистрала. И то не от сега и не за първи път.
Второ.
Не харесвам стадното, дори в редките случаи да са прави.Като забия кол " я зе съм ", държа на моето мнение. Освен в случаите ако то не касае друг живот.
Трето.
Не мой някой да дойде на гости при моите мисли, разбиране, действие, интелектуална собственост и начин на развличане и най саркастично и дори обидно да ги нарича с епитети и в някой момент да наслагва своите неща на тяхното място. Като гарантира, че са ТЕ.
През целия си осъзнат живот съм хвърляла къч именно за това.
Да имам място и за моите мисли и мнение. Място за човек, не за сянка
 Колкото и смешно да звучи, дори и в къщи не  искам някой да ми казва кога да изгасям крушката. И тва си е тема де( ако я метна).
Всичко си има цена. Но когато я платя ( не в пари) се чувствам добре.

За всички ония, които все дялкат сопи за другите. Дори и малки.
Хората са различни да знаете. И не на всеки му се нрави за да се чувства спокоен и добре  и да  се съгласява с вас. Има и доста като мен, които искат клечката да им е зад ухото.
Да са рошави  и чепати.
Всъщност всеки е свободен сам да изгражда себе си. И няма начин всички както дишаме един и същи въздух така и да си натряскаме една и съща салата и да си сипнем точно една и съща ракия или бира.
Или да се строяваме под един и същи камшик под звуците на една и съща музика.
Е някои не пият. Или просто го правят където си искат да не ги шиба камшика.
А музиката не е като да ритнеш кабманата. Не се чува и толкоз.
Е чува се...
Ей тука по накрая се нахвърляха доста епитети. Дано се вдене и по четене

пп Тия мисли са изковани  не само от днес, вчера и оня ден. Драскача доста е поживял.

Лице за Гло - Коя съм аз

$
0
0
Все zmiqta ве Гло ха ха ха . Помниш ли я. Оная страхлива, облещена и нищо не знаеща змия. Ма сега се дуе и апее. ха ха ха Пораснаха и зъбките.
Ей я търпанята избирай си. Змии да искаш ха ха ха.




Viewing all 1231 articles
Browse latest View live