Объркваща работа

Днес съгреших.

Не крадох чужда къща, не излъгах, не ходих по мъже ( не щото не искам) и не убивах в буквалния смисъл.

Чисто и просто ядох ябълка с кората и си хапнах няколко парченца свинско. Много са вкусни( не съм яла от месеци).

Сега си чакам балтията по кожата и други разбунтували се органи. Ма тихо да не чуят. Може и да ми се размине.

Тва за кората. Не си бях в къщи. Ходих да си лекувам чувствителността. Имам я с тонове и сега ходя в дневния стационар на психото да я окастря малко.

За благородните, може и да съм луда. Не ми дреме.

Я съм в пълно съзнане кога се грипирам, когато някой ми вдигне фитила. Там е работата, че се грипирам и без да вдигам пушпулига.

Кво не личи че съм болна ли? Дължи се на силния ми дух и на един ""Ангел"". И без сексуални намеци. Е па такваз мания нямам.

Имам, да държа на моето си. Скоро дрсках. И тва си е цената.

А грипирам. Тва е нещо което не ви трябва да знаете. Все едно да сте трупове със съзнание. Леката му форма е алкохолик без граници, който е пълен въздържател.

Е разкиснах ли ви?

Нали някъде трябва да си фърля боклука все пак.

Пнякога си мисля, че и на " любовта" и трябва здраво тяло. А на обществото здрави хора.

За първото ще хукнат да ми носят от девет реки вода.

Кръг от гърбове стига да спрете всичко. И ако не се осъзнаете на момента, наистина ще сте луд.

А за обществото може и да се надпреварват да ми казват, че наистина е така.

Аз на думи ще ви донеса луната. Нещо подобно като гърбовете по горе. В един момент вятър те вей, но на черен кон сам сред гората.

За месото.

Върнах се замаяна и изморена и... И с куп задачи за здрава, права камила ( първо тях).

Верно бе, нищо ми няма. Не съм със смъртоносна болест, Не ми изтича кръвта. Не охкам с микрофон. Бе камък и половина ви казвам.

Та хоп насреща ми месото. А я мечка стръвница. А и вкъщи, когато съм сама съм богиня.

Натъпках се кат праска, и слонка и крокодилка. Не само месото ха ха ха. Позволих си три парченца.

Аз съм като три купчинки.

Едната е самата Аз.

В другата са болките.

В трета колкото и да не ви се вярва поради горното, са любовите и усмивките.

Тия три купчинки, все водят борба. И ако не побеждаваше третата в съюз с първата, нямаше да вися на компа дори.

Но понякога и втората взима връх, Накъде без нея.

пп Аз съм си Аз, понякога е доста скъпо. И от утре пак на вой. Тва по горе ма никак не ме е размекнало.

Днес нямах време да ви гледам в очите.

Пък и не обичам толкова открито да събличам.

И да ме събличат.

Бях мъничко заета.

Да се отвия от камшика.

Бях на няколко пресечки.

Не усетихте ли миризмата на кръвта?

Тя е толкова проклета.

С тая кална, тежка и окаяна на време миризма.

Може би зад ваще дрехи!

Може би под кат дантели!

Имате си като мен.

Белези, елеци, белези елеци.

Като погледна ( в очите), лъснати се пъчат белезите.

Чужда срамота.

Днес излизам до " онова място" с чувството, че ще доставя на някого малко радост. Решила съм да се раздяла с пет от най-любимите си книги които притежавам. Ще ги дам на човек, който се води за болен, но въпреки това дава по пет лева за да чете.
Поради някаква неведома причина, спрях да чета. Иначе бих потърсила начин. Иначе имам начетено доста.
Тия книги, като всички които харесвам са четени по няколко пъти и са прибрани като съкровище някакво.
Ще се разделя с трите тома съчинения на Елин Пелин и любимото ми " Жената със златния косъм"
Ще се разделя с " Капитан Немо" . Началото на фантастиката.
Ще се разделя и с една доста реална книга. " Необикновена повест за един съдия". Не знам да ли е жив още. Но това е съдията без ръце от град Силистра и неговата история, която е добре да се прочете.
Ще се разделя и с " Чичо Томовата Колиба". Все пак не пиша ревю. Но в края на книгата се казва.
" И нека колибата на чичо Том винаги да ви спомня, че вие не сте вече роби. Нека тя непрекъснато ви напомня да следвате неговия път, да бъдете честни и верни, какъвто беше нашият чичо том."
Айде...

Ненадейно пожълтяха в живота си безвреден.

И кръговрата пак ги бута към смъртта.

Вихри' недни с чук и с длето се хилят в студеното зебло

-Е утре ще ви блъснем за да сложим крак.

Не за друго.

Нейде, някой пак приритва в ледения си дворец.

-Не съм аз немия творец.

Гюрултия ту полека. ту в плач.

-За мен остана ли разкрач.

Разбито цвете от пода зашумя.

Робичката жълта се задърпа

Я съм пълна.

Кой ще ме обръща.

В оня стар сандък

Нима е време вече за разлъка?

И да ни чупят хиляди коли..

Докато сърце ни заболи.

Събуждам се на моя бял килим.

Където стъпките са в първата редица.

Ресните, ръката на любим.

А по средата, целувката на птица.

Аз разкрачила нозе.

Небостъргач, с ръцете в небето.

Очите, като безкрайности криле.

Ириса, начало на морето.

Политвам да си търся бряг.

Суша без разклатени обрати.

Високо е, духът е още благ.

Все още стълб не искащ да се клати.

Събуждам се и и и, утрото дойде.

Килимът ми ме вика от небето.

Аз го питам, днеска на къде.

-Където кажеш скъпа. Накъдето!

Той се появи на масичката в беседката толкова ненадейно, че никой не можа да каже нищо. Но и никой не си го взимаше, сякаш беше надписан с епидемия. Или пък им светеха очите а скритите погледи зад пердета бяха хванали писалка за роман та..

То и тъй, и тъй като се съберяха наоколо пред блоковете одумваха света, парламента, цените в мола и туршия с люта чушка. Остана сега да рекат.

- Знаете ли ма, Стояна пак сварила да грабне големия кокал без да се допита до великото, добродворно събрание на глупоста, храсталка и боклукчейза.

И за да няма трета световна война на хвърли камък, изсипи кошче и подпали черга, събранието се събра. Като да започне трябваше цял час да се мобилизират погледите от кокала. И още толкова да се махнат потеклите неща от устните в кани, легени, корита, кратуни и гаванки.

- Съжителствущи . Някой, Кики или Мока са поставили това голямо находище на хранителни изяви. С вас трябва да решим.

Ще го подаряваме ли, готвим ли, чоп ли ще фъргаме, документи ли ще излизат ( за собственост). Но трябва да зачезне.

Баба Мика както си плела чорапа взела да слиза през терасата от петия етаж. Тъкмо стига до втория и като се усеща, че няма чубрика в къщи, щяла да падне.

Бай Димо се качил на покрива и започнал да учи делтапланеризъм.

А детето на Гойкови, като видяло, че Димо не успял взел на сестра си ластика да скача с бънджи.

Да не говорим за бандягите на Иванови, които от няколко часа прикадяват със старата скара която мирише на 2009 и са наизкарали десет немски ножа.

- Кво ще делите бе? Обади се Паскалев. Не мярнахте ли моя булдог да го пази.

- Паскалев. Изписка Маргарита от втория етаж. Ти си натрупал кокали по България, Света и под земята. Чудя се дали да не викнем некви да го изследват за човешко. Щото като си вдигна зъркелите пет диоптъра и половина, твоята тераса е най-близо.

- Маргариткеее. Изчурулика като резачка дядо Киро от първия. То аз не съм от тия ама. ти не трябва ли по това време да спиш, че всяка вече си нощна с мерцедес и въобще не ти е нужен кокал.

Маргарита тропна с крак.

- Ти кво искаш бе мухъл. Курбан ли ще правиш. Знаем, знаем. Шестотин лева пенсия и толкова дни труд. То аз съм работила' повечко от теб.

- За мен ще е. Скочи доста годишната мома Калина. Имам недохранено и разбито сърце.

- Да бе да,. Скочи Тодор от партера. Разбито на късчета диви месца на Малдивите. Сутеньорка със сутеньорка.

- Я млъкнете, обади се управителя Иван. Тва си ми е полагаемо.

- Да бе, как не. Рипна на Куна студента. Ти и за кмет и за президент ти се полагаше, но не стана.

В това врем всички с периферно си зрение мярнаха за момент как кокала зачезва заедно с едно голямо куче.

- Кметицата е виновна, изкряска Пълдин. Целия град е в кучета, котки и кукумявки. Ето лапна си кокала и сега замина и нашия.

- Къв, наш бееее. Изрева Иван домоуправителя. Мой! Въпреки, че нямаше даже и следа от кръв камо от кокал.

- И да ревеш и да не ревеш и да наводниш града няма кокал. Не си от редиците на кметицата и толкоз. Обади се чак сега Димитър.

Иван се надигна И тъкмо щеше да го цапардоса, се обади жената на Димитър.

- Иванеее, не посягай, че ще ти връча третото и ще ти изяде ушите, къщата и имота и всички кокали.

Димитър скочи нахвърли се върху Иван, но Маргаритка изписка.

- Ма всички с сте с едни кокали. Леле мале.

В това време спря някаква кола и само непознатия глас ги накара да млъкнат.

- От зоологическата градина е изпуснат вълк. Сложихме месо със силно приспивателно. Да знаете нещо!!!

Уморих се да прощавам.

Ивиците ми станаха на нишки,

развети от въздуха нехаен.

Течение излишно.

Мухълът развява знамена.

От повторение на главни имена.

От стъпки напълнени с обратен дъжд.

А аз му викам

Къш!

Той си чопка не заздравели дупки.

Натиска с кален и усукан крак.

Това са пъпки, казва.

И цъфка черна пръст.

А аз на мъст.

На отмъщение за загубеното време.

Частица, четвърт, половинка от живота.

Това ли е кивота?

Ритна ме сърцето.

Душата дето беше няма, сляпа, глуха.

Ти си куха, ти си куха.

Пращаш мене на измяна.

Колко пъти съм те правила засмяна.

Вадих те от тиня , миришеща на крах.

На теб остана само ах.

От високо пада като прах в очите.

Само аз и ти си бяхме до главите.

Оххх

Уморих се да прощавам.

Но злобата е тежък камък.

А душичката не дава.

Сърцето пак цветя наплита.

Крила за мен.

И никак ме не питат.

Лежах си в горещия пясък преситена до такава степен, че сякаш правех реклами на матраци. Начи все едно дъска-яко бийка за вилен куфраж дето като се построи грЪн дамаскерета ще има световно изложение на персонал.

И няма ура, тута платил, дал връзката на обувката или вуйчо е владика на Софийска енория.

Изпъваш ръба на гергефа в кръста и ако трябва задници ще миеш холан.

А отгорееее, едно ми ти слънце. Изпържи косъм на фиде. Дай боже и за спагети де.

Е гати ивицата ви казвам. Няма ни едно охлювче да ти влезе през прашките. Да не говорим за стъкло фас и друг цветен отпечатък да ти се облещи усмихнато.

Такава скука, сякаш Бойко се явява за трети път и девет човека пускат бюлетини.

А в хотела полудях. Зави ми се свят от "какво обичате", заповядайте и други лигавщини

И едно и също.

Сутрин, обед , вечер сменят чаршафи, кърпи и квото им дойде на ума. Дебнат ме кат ДС. Само да мръдна и те там. Десет минути и немой си позная стаята. Започвам да се пощипвам докато светне и проверя " Имаше ли Йордан стая, или нямаше"

Така и днес се ядосах на лъснатата масичка. Ритнах я за кадем и стана по лошо. Сега са ми пратили двама масажисти и ми набиват кокалите, чакрите, сухожилията и дурги тем подобни вече три,часа

Не мой се търпя това, разбирате ли.. Единия държи отгоре, Единия държи отдолу де ша мърдаш

Първо започват от кутрето на крака.

Загладиха му нокъта. Потъркаха му върха. Нагънаха му гънките. Нагоре, па надолу, въртеливо и квото са сетите. Хванаха ма унез.

Хукнах.- Имам казвам оплакване от дълбоки, съществени и право пропорционални върху моя слаб ангел нашествия, които граничат с редки изкълвания на вътрешното ми чат и клоничното ми мат.

А те наглите моля ви се, искали да си изкарат противодействанията на тва дето съм фъргала в реформа от работа в почивка (ахааа)

Сега вече разфундосана се скрих в гардероба с няколко бучки чакъл, който намерих с връзки и си легнах като на роден плаж. А и бях посъбрала тва онова за търпанята.

Няколко фасчета. Две три празни бутилки.Един изсъхнал клон. Камъка големия, сложен в градината за украса. Не посмях боклуци. Щеше да е чудесно. Но за една мръсна хартия ми замина един ден почивка. И тъкмо се унасям и не знам докога, зъррррррррр.

- Де ходиш бе човек? Знайш ли кви връзки пуснах да те уредя.

Де, де.. Ма наиситина там не струва и пепел ти е изтрил ума. Едно място на Бекярските острови.

Вече казах. Няма палатки, дюшеци и листа. Ходиш, ходиш и се тръшкаш в ръцете на някой бекярин. само не се знае ще те яде ли, или друго ще прави. От теб зависи

Има бе, как да няма. И "мамба" има и "черна вдовица".

Офффф.Двайсе пъти казах. Мравките са сарамбозеви с три милимтра зъби.

Аман от теб, но хлебарките не са на мода вече ако искаш, плащаш още процент.

Добре за теб и слон ще пее. А лъва ще седне на вечеря.

Колко са ти големи ръцете, я провери? Ахаа. Глей да хванеш по- голям бекярин, че да не ми търсят данъчна, здравна и ква ли не още застраховка още, твоята рода.

Еле тя ще ме изяде, я! Що ли ти трябват " Бкярски остарови" да те пита някой.

Изправям се аз ламбур, тумбур пред огледалото в пред петли без петнайсе с мигли на вега осем. Слагам нещо на четката, кат по мириса разбирам, че няма си правя тройно бръснене на езика и гладък кич на сливиците и си мърморя сякаш наоколо е горната камара' в нечий парламент.

- Сиа, да ме пита петия елемент за чиии съм се изтъпанчила и изпъвам косъм перпендикулярно на кривата на луната. Щото слъцето е още занулено и в почивен ден...

- Не петия. Забравила си бройката на елементите и ще влезнеш в зона Б-Дриздекс. Каза ми оная отсреща в огледалото.

Днес е неделя. И щом се зализваш като парцал след свинска мас и ми се зъбиш час насреща та чак ми се разпаднаха частиците на гранд отражението и граматиката, начи имаш среща. Въпроса е да си спомниш часа и името. Часа е лесен. Заставаш от сабахлан като стълб на тротоара и все ще те намерят. Само да не се изредят много намерчи...

- Не е вярно, изсъска котката. Днес е понеделник. А ти шеткай по бързо, щото ветеринаря на който ще ме водиш не е млад.

Сега да не кажеш, че не знам дните от седмицата и да стоя с тия бъхли три сантима още. После ще ми вземеш и парфюм, че тия гадории ме умирисаха на мърша А Коко и Боко съседските котаци да отидат при оная сюрунтия с проскубаната опашка.

- Вторник е, вторник е замигаха крушките. И днес ако не платиш тока довечера ще обърнем петълата. А ти ще ни замениш с онея дебели, смрадливи свещи. М даааа. Но ем тъмно, ем комп на куково лято ха ха ха. Ние зле и ти зле. Лягаш с кокошките и блога ти отива в Антарктида.

- Къв вторник ви гони вас мигащите не знам. Днес е сряда. И ако не ни заведе до аптеката и не вземе банбонките (лекарствата) направо ще влезнете в две и тринайста в календара на Маите

- Четвъртък е, рипна хладилника. Ден за генерално запълване.

- Божкееее. Замръзнал тий мозъка на кикириди. . Днес е петък и ще се носят само химикали за нас парцалята, гъбите и метлите.

- Не стига, че офуняхте хубавата ми миризма, скочи чашата с кафето, но ви гони и деменция. Точно в събота си завирате носовете навсякаде, дори в задника ми идиотки такива.

- Кого наричаш идиот мръснице недна, изчегърка кухненската тел.Ще те оставя дидбидюс гола и ще ти кажа кой търка само един път в седмицата.

Оная от огледалото да не остане назад.

- Айде, че започнах на енглиш бе ааааааааа, Monday.

Ти от български не разбираш къв ден сме днеска.

Днес изби мряната на ичиглийския гьол. И не е мряната само, Да ме прощават или са вдигнали петълата, или някоя (някой) има натиска чаршафа, или е настъпило великото селско преселение и обхождане ХЕИ обикола на панелка шейсе квадрата и една трета челяд.

Тва последното го свърших за три часа.

Извадиха им космарлаците на те килими бе. Не са къдреви, не са пан, вълна не са и камила също. Май извънземно и сега нета е изумен.

У фейса всички са се врътнали с едни неща още от сабахлам. Ще речеш мрежата е превзета от терористи и понякога се виждат нечлено развити неща и всички на десет кюшета.

Дори и Астор да дойде и ме натръша, пак не мой вдяна кой какво е видял, чел разбрал и го пуска да манджаросва с магия фейс потока.

Все едно всяка ФЕЙСеля( всяка неделя), виждам. Само дето тука идва внезапно и все си обърква деня.

Всеки си оди де оди у пущинака или гингирлика и като сметне че баба Гуна. мисли на Далай Лама и прочее, цената на енергията, асфалта и чубриката за вест и новина, ги напуща. А другия не чул и не видял, пак пуща.

Все ми се струва( не знам дали няма слухове веке), че тубата и ви бокса щели да фащат гората..

То сега и котката прай клипове за чудо и приказ, но не се връзва и на двата музикални сайта. Измери опашката, дран с джиесема и хоп коментари три деня и три нощи ( може и в АХА, не казва).

Най-вече щипки, топлийки и кламери се използват за да се събудят зхаождащите. Не може да ги няма па хич. Движат се призрачно и гледат с вампрската си периферия.

- Ма .. му стара, не съм псувала от културното мероприятие. Тва може да не върви, но ще подбера междината пряка..

Я зе се помъчих като тия по горе ма нъцки.

Няма еротика. Няма днес

' Няма да кацна на дланта ти

ще натежа с уморения си поглед

духам в очите рома'

с трите капки измий дъхът си.

Имам чувството, че всеки влиза у фейса да драсне клечката на некое посинено ребро в маршрутка на неучтив продавач, на овце и говеда в бюрокрацията и там да гии подкара доколко може. И след това да се усмихне с оная скрита дето държи в ръба на джоба

И най накрая ще добавя пак с компота от сливи дето вече е в стомаха на некои.

Нали не са ви останали още в устата ( сливи) и сега по една, по една се тряскат на клавиетурата.

Инак Фейса в скоро време ще има нужда от ноев ковчег. Щото авторските неща стават трудно

Веки се бои о конфликти, защото има различно мнение. Понякога стават и патаклами за кой крал, взел, не питал и го турнал за свое. Но все пак и доста по добре.

Представяте ли си един поток.

Да кажа че все пак ще има и пейстнати чужди.

Но да не бъдем все пак мързеливи и да одим да разнищваме кюлоти, уиски, козметика и други така важни неща в сайотовете дето са родени.

Да си фъргаме сливите, кайсиити, плодовете и всякакъв зарзават и да отключим езичната си клавиетура за лаф. Дори глупостарен е по от некои неща.

Инак нема да сме нет ааа не ми се казва.

По горе съм драснала, че авторските неща стават трудно. Това е (професионално изкривяване за блога. Един свободен разговор( по интереси глупости даже) може да излекува главоболие. Опитайте бе темерути. Не пълнете потоците с шаш, беш куку и скука

Бунадясах си като всяка сутрин в три по първи петли и в кухнята естествено, при кафето. Мама не мий давала водичака, ми кафе. Кроса до там трая около десет минути, но не засечени че без кафе не виждам дори и кукувичка да изкука на прастар часовник на две минути.

Влизам и усещам нечие присъствие с миризма на тежък, мъжки мускус.

Не мога да се връщам да ревизирам стаите.

Първо. Децата ( дърти магарета на по двайсе у кусур години) никога не ми фунят така На булките може.

Второ. Да не каже някой сега, че не надушвам свекървата.

Трето. Хола е ДС, ма и той не е.

Светвам сто ватова крушка. Забравих да кажа, че имаме няколко....

Иииии, светвам крушкатаа. А аааааа, ступор и не ума не дума.

На покъсания от терасата стол седнал мъж. Не къв да е.

Леко къдрева коса до раменете с много тънък отенък на русо. Тъмно сини очи. Не грозни мускули с приятен загар на кожата.. Ма гол. А члена му ( да извинявате, но е така) си лежи на една страна сякаш чака за панделка а не за некво бельо.

И аз като запасняк от някоя световна настръхнах, сякаш ще ме колят а тва насреща са ножове.

- Кой си ти бе, амсалак, та си го развяваш като национално знаме.

- Твоят Ангел хранител.

- Аз като те гледам, себе си немой спасиш. Ма я да проверя все пак дали не си нещо като човек.

Грабвам дъската за хляб, две пинсети, шублера томаховката и пак в кухнята.

-Тва орюжие ( посочих томаховката), нямам ти доверие. Ако не седяваш мирно дран...

Фащам го с две пинсети, де да знам дали си ангйл и де си мърсувал. Слагам на дъската и с шублера. Дължина, височина, диаметър. Аз човешките мерки ги знам. Ако твоите са същите вземам томаховката.Хммм

Да не си пласьор на дрога. То ти си цяла дрога ама.

- Не, ще те пазя.

А ха, начи си мутра. А де си държиш пищова. Ха ха ха, члена ти е пишоваааааа. И си е съвсем нормален. Начииии.

Що бягаш беее?

- Ангел съм имам скрити джобове.

Аз ако бях по млада, щеше да става сакатлък. Ма и съм дибричка.

Ти с тва нещенце по добре ходи с броня, че като те гледам мъжорята ще одят на черната за оръжие. Който няма става и с прашка.

Като рече скрити джобове я ги изпразни. Да не си крадец. .

Стой бе. Няма да хвърля томахавката докато не те пребарам и пребъркам. Ко не друго, поне джиесем ще намеря дори иии, да не казвам къде. Няма начин да нямаш телефона на Господа.

нямам зор да ходя не в това , ме в онова време при него да попитам

Не ща ферари.

Искам да знам де си бил скатан преди двайсе и няколко години.

Ела тука.Ела тука ти казвам, ще хвърля томаховката.

Ела беее, дявол проклет такъв аааа.

пп не обръщайте внимание на грешките стана обяд и редакция нъцки :)

Живота прилича на светлините от фаровете на коли. Знаеш, кога са включени и все се стремиш да заблестят. Ремонтираш ги, сменяш части. Но твоят живот, си е твоят.
Дори и лъснат като най - скъпия диамант един ден той няма да светне на пътя.
Затова пък на неговото място може би ще светне друг.
И може би в последния момент се сещаш, че на погрешно си насочвал светлината си.
Че само си блъскал и си причинявал на някого катастрофа.
Че той като теб все пак трябва да свети, но ти може би си го осакатил.
Не око, уста или нос.
Осакатил си му душата.
И сега с последната си искра там на пътя ( на живота) точно от него искаш прошка.
Но той не дава.
Щото човек с осакатена душа, няма светлина на пътя.

Човек стои на една дървена полоса, която е върху един камък. Винаги се стреми да е изправена за да не падне и да загуби духът си.

Разбира се доколкото зависи от него.

Прави нереални пози. Честни или нечестни неща за да сложи тежести. И не само да застане в хоризонтално положение а и да се застопори като кол. Но не винаги се получава и духът застава в някакво не естествено положение.

Нищо, че на повечето съзнанието е там. И това е лошото, че осъзнават колко голяма тежест са сложили и къде е грешката.

И идва онова нещо което никога не пада по ничий наклон. Изкуството ( или някоя друга дарба).

Тя запълва малките празнини ( от падането), които са се показали стига да се знае как.

Както знаете не крия, че ходя в дневния психо диспансер да лекувам нещо си. Няма да пояснявам сега кой е луд, кой нормален и кои диагнози с какво и защо. В нета инфо бол.

Та винаги ми е правило впечатлителен , че по стените има рисунки ( ще видите някои)

Това е арт терапия на Центъра за психично здраве" др.Петър Станчев " град Добрич

И да видим какво могат тези по наклона, покрай тези които са се застопорили яко.

Все повече нещата около нас заприличват на куклен свят. Стане сутринта, вади набор четки и започва:
красив,
усмихнат и
добър.
Дори използва и прекрасни думи.
Красив с хубави дрехи. И лъчезарен със залепена усмивка.
Знаете ли? От устата може да излезе всичко и всеки да си го боядиса според своите неща.
Неща като.
Съжалявам.
Не съм искал.
Пак те обичам.
До утре.

Винаги съм казвала, че не мразя. И да не ви се вярва си е така. Аз си падам малко грубоват и буен човек и това не значи, че не съм нежна.
Не мога лигаво да започна да разливам сополи. Или с тактично заучени думи да започна...
Искам да кажа, не харесвам лиглите или куклите. Нямам в предвид точно някой ( някои) . Но за три години има товари разлят показен материал. Все пак нета е за разхождане, влизане и четене.
Бах мама му . Мъжете всички да не са говеда, дяволи или върколаци мама му стара. А рая да е станал Светицин дом.
Не мисля ,че мъжете не могат да обичат, преживяват и така нататък. И те си рисуват маски.
Ма ние жените сме баш майстор. Оффф Баш майсторки.
Мисля, че освен куклите има и други играчки холан.
Като китки, небе,дървета студ ( бърр). Но идва и пролет.
Даже и политиката и обществото е игра на думи във виртуала.
Но забележимо се харесва кукленското, боядисаното и разлигавеното ( тва аз го виждам) и всички се залепят там вторачено.
Всъщност това са еготата на кукли и на мъжки такива ( доста по рядко)
Или чисто и просто. Носната част им паднала в сърцето и грабвайте кърпичките

пп Опитах най-горе да изкажа долу-горе НЕлигави мисли.
Поста си мой размисъл. Дреме ми на шапката ако някой реши да се познае и обиди.
Това значи, че не е пораснал още като блогър. Или не иска излезе от своята рамка.

Ще, ще. Но още е рано и котката пак ще подивее.
Няколко дена до обяд ме нямаше. - Плаче, вика свекървата. Инак не мечи. Ма сегааа, като усети, че те няма и вади гърлище за пет котки.
В момента се е настанила на стола ми отзад.

Още малко и на главата.

Двете ви казваваме,.hello friends.

Нищо, че някой си е запалил огънче и има дим. Ще излягвам по задачи и ще си развявам байряка.

А и днес слънцето и силата са с мен.,

Иначе казано котката ме люби по котешки.

Днес напрау ма гони шапа на мързела заедно с брачедите и майката на петата му леля. И ми едно таквоз свунскуу да го натургаш на тигана.

Първо щях да дрънча дълбоко философска реч по название на любовта в реалност и нейните близки отношения с някои или по точно много състояния на човека.
Да, ама мързела речи ,не. Хората така са се ошашавили вика в своите състояния, че ич не виждат себе си камо ли любов. Па да не речем, че тя не се вижда и не знайм с кой си микроскоп да да я разчленяваме и после да да казваме. Е па той(я) е.

Второ, щях кротко да го впиша в стих. Взе много да пари' и мързела получи изриви.

Мисля, че моята любов не е твоя, нейна, негова и докато започна еднолично да драскам за нея, задрямах кат фитка в баладрам.
Та съм задрямала за друго амаа.
Има ЕДНА дето я полазват двама и никога, никъде - в никакво време не свършва.
Била истинска, не за всеки. И тя избирала кои двама да събере в едно и да се цопне в там.
Тая тема някой ден ще ви я навържа.

( да не дрънкам вече, че влизам във втората част по горе!)

Любовта е чувство. Не думи, зарзават мегдана или място за хранене. И ако прекалим забягва. Тва значи, че не е била любов. Били са всичките нейни копия, решили да я съсипят. С това и хората.

Затачиха се много тия тикви начиии. Колкото и да ме няма. Колкото и да бягам.

Дори да заспя зимен или некъв друг сън, влезна ли у неведомите пътища на нета все тикви.

И все по слабички и със свещи дори.

С Хекуин и без него все гоним нещо. Но ние отдавна изядохме призраците и още ни къркат червата от глад.

Питам се аджаба с тея свити на цигулки кореми и същите тикви как ще гоним неща щарещи отгоре, отдолу и най важното отзад.

Излиза, че вместо кратуната си ако има тиква ще е ем човек, ем не. И ако някй па в това време ако му се прииска тиква със свещ - мамата си трака ( меча)

От край врене се знае, че тиквите са кухи и лесни за собствена употреба инак на кучетата. Оффф, прасетата

По добре на пържоли, заглавието е по горе.

Не съм чувала никой да се уплашили от пържола. И името хубаво, и вкусът и друг.

Иначе започва делене по дискриминация. А и ще е интересно друго.

С тиквите гонят некви мъгли, а пържолите ше гонят и хора. Ми така деее. Що моята да не е по голямата.

И идва момента в който всеки си окачва фенерчето с пържолка пред вратата, да не кажат ей го на смениха и за тва е по.

Първо на сто никакво подгонване на нищо, дори пържолката е от виетнамски нармот с лаещ звук.

Ако не се открадне( щото тва е велик процес), нека предварително се отбележи по име кой коъм месо за кого е. Дори и онова малко кокалче.

Тва беше второ.

Трето.Чака се великото кучешко и котешко нашествие . Дано не са фен на" Рамбо"

И все пак държа на пържолата. Нешем тиква, а свеши хич.

Разказчето се дължи на остроумията на тва ЛИЦЕ у фейса. Ям тиква, печена но на второ място след пържолата. :)))

Няма човек без важни неща, с много малки изключения като е по добре това да не съм аз, ти или той.

Там някъде всеки държи един тефтер и си ги пише . На кого по малко, на кого повече. А и понякога се случват такива да изчезват. Та се питам ако взема да спирам (ако разрешат)хората и да ги питам, кои неща. какво и кой са важни, ще се оформи доста шарена и голяма тумба

Озадачава ме друго.

Някога ако някой е посочвал и аз съм видяла, нещата които са важни. Те са еднородни. рамкови, дори и материални.

Вярно е, не може материалното да изчезне и човек да ходи гол и гладен. Става въпрос за нещо като максима в живота. Нещо от което няма да се откажеш утре. Или обаче то пък да стане кивот за сметка на друго.

Затова всеки като започне своето начало и гради своята така да се каже житейска конструкция ( строително скеле), трябва хубаво да гледа какво лепи, защото връщане назад няма.

Човек се ражда с минимални неща, които винаги може да загуби дори няма да ги запомни.

Няма да изреждам всички добри качества,от които всеки трябва да има поне по тухла и за които се иска много воля и борба. Защото има лоши и разрушения нали!

Аз не вярвам, че всеки се ражда идеално добър, щото няма втори БОГ.

Та стигнахме до онова скеле.

Ако някой в начало нещо е пропуснал, задминал, прескочил сега ще стане различно.

Всеки ще изброява различен списък и все ще се сеща, че нещо не му достига. Но кое?!

Затова, НЕ като его, НЕ като издигане в култ, икона и други епитети, най- важният си ти самия!

Ако се изградиш и имаш само до три важни неща. те наистина ще бъдат най-важните неща в живота ти!

Накрая на скелето(живота) като погледнеш надолу, чувстваш няколко неща.

Болка

Яд

Безсилие

Както вече споменах из някой пост, ме е хванала ХИ майнинг мания, парцал, телчица, четка и инструмент по фантазия.

Аз по принцип първо разбутвам хладилника за безцелни и безпризорни остатъци с големината на една десета в паницата. Същото се повтаря и за всички казани, тави и впрочее помещения за мръвка после зеленчук.

Изтъргвам им двайсет годишната мода , изчипквам мивката със сода, че инат кожа друго неще и идва въпроса с чашите.

Тука народа ги щляпва с водичка и толкоз. С порцелана лесно. Тряс леко телената ми гъба в содата и светва. Но днес реших да се сборя с чаша на свекървата.

Поради нещо си нейната е пластмасова. Още като я купих се влюби в нея и неще заменки.

Вътре чашата (не посмях сал тва да снимам да няма уплахи), прилича на негър и половина и на миризма на кафе, ракийка и други. Тя пие само с тая ( здравословно).

Днес моето ХИ рече няма хлабаво ще се чисти или ще се мре. Да се зарадва жената ( Амммм, амммм.).

Спробвах всякакъв вид инструмент без диамантения диск на ракетата. Взех секача и някаква специална шкурка на рулце.. Кой ще става в три половина да гледа де пипам, кво пипам и хабя даже.

Положих тая шкурка на секача, като преди тва поодялках с него малко вътрешността.

Оставих я да заври в микровълновата със сода. Да изгори даноооо. Не свекървата.( Амммм,
амммм.)

В това време нещо наближи час за ставане на един разработил се в събота. Между стъргането, навлизането в килера, вземането на части, я прави и чай и хамбургери. Та сега за секунди върна секача и шкурката на мястото. Не, че от стъргане секача се е намалил. Шкурката ще предизвика спор.
И като прилежна домакиня си оставах само твърдата тел.

Знам, че нямаше да ми повярват та сложих и четката, на която има накичена телчица. Не знам дали се вижда.

И си затърках чашата ни лук яла ни шкурка пипала :)

Накрая се получи този сарамбозев цвят и аз пристъпих към кандърма да купя нова любима чаша.

Съгласи се веее. Ма иска дУУУве. Една за бульонче и едн за кафе, Две любови начиии.

Амммммм, амммммм.

Всичко си дойде кога един ВИКиморчо преднамерено ми спря водата в 8 и 30 - 9.
Точно обадане. Дрънкалото рече-08- 56 за радиоДобруджа
Абе патаклама за трисетина минути.
Тя и оня ден така. цял ден , Дрехите излязоха кат хармоника между кълки.
Виноват, я не следя сайтове , новини не знам.. Но ще наколадя и телевизии и сайтове.
То между другото е се ремонт и все тече та не спира. И плашай ййй
Да взема да го очерня и аз както се метнахме с госпожата у телефона
Първо тва телефонирах на дежурен диспечер

- , Ма не ми се карайте, Нали ви слагат нова канализация там
Госпжо
-Тея вече ги знам. Само дето не съм чула багер наоколо и няма дупки и кал след дъжда
А и у вашия сайт ясно пише Балик 69 ( без да видя че е даже и за втори октомври моля ти се.)
Та крякам.
- Кво може да има блок 69 с блок 39- моя.
-Ми в един район да се досетят за всички от Балик. "Те ти булка спасов ден. Даже не знам в кой гингирлик да търся 69 ( ма има карта)
Авата бе прекрасна и аз като дърт идиот звъннах в Добруджа кабел( ТВ). Щото те споменаха, че чак сега( един час след спиране )ще пускат в инфо в една медия.
Де да знам коя. Карам по нет
Хъката, мъката няма инфо още от кога до кога, кой блок.
Между другото госпожата от ВИК ми затвори , щото вече бях в амок от лигавите и обяснения и тя се стресира.
Продължих в радио Добруджа, които бяха доста любезни ще видите що

Само едно ново инфо, блока на Балик е 44 , сега да ги съешя с 39 на картата./
И започваме инфо и карти. Моля и напред

ААААА водата дойде не знаят а, така се оправят аварии спешно
ма бях заета да ви стресирам на бойна нога и все пак

До този момент инфото от сайта на ВИК е тва

Тези са като онези. нямат хабер за водата

Сега да изредим картите в следния ред блог 69 за който твърдят че сме район и трябва да баем на номер и вода. И не се и сещат че е стара обява.

Моя райски 39

и последната новост некъв 44

брачед на моя :)

Прословутия 44 блог дет сме брачедии и инфо за тръбата. Ма зега инфото не важиииииии

И радио Добруджа час и трийсе след както звънях при тях

Няма да слагам линкове, нарочно.

Сега я има вода още преди два часа и нещо, ма прави снимки и тва онова.

Ходи да вряска за тва дето си го плаща.

Ми петнадесет и пет лева вода малко лиса да не вряска, фърля къч и да стресира разни малоумни диспечерски или заместнички. Дето не знаят че аварията на блок 69 , И даже този блок. Вижте само. не е от братчедите по карта.

А оня ден врещях у фейса за прането ми.

Понеделнишка изповед

Чужда срамота

За някакви книги и малко радост

Нима е време

Бял килим

Кокалът

Да се обърна

Бекярски острови

А ве, днес събота лий

То бива скука бива, ама

Ангел хранител

Светлини

Дървена полоса

Куклен свят

Днес ще си развявам байряка

Всички нейни копия

Пържоли0им

Кои са най-важните неща в живота ти

Как в събота сутринта към без петли да зарадвате свекървата си

Ма ....уй ииии ВИК